Смъртта, на твоя дъх меда изпила,
все пак се е оказала без сила
пред хубостта ти и не е могла
да те превземе! Стягът на живота
пламти по твойте устни и страни!
По тях врагът не е развял все още
студеното си пепеляво знаме!
А ето те и теб, Тибалт, във твоя
ръждив от кръв саван! Каква услуга
бих могъл да ти сторя освен тази,
с ръката, тебе хвърлила във мрак,
да хвърля в мрака, който бе твой враг?
Прости ми, братовчеде! Жулиета,
защо тъй дивна си? Нима да вярвам,
че оня костелив старик с косата
държи те жива тук, за да му бъдеш
любовница? От страх, че е така,
аз ще остана в мрачния му замък
завинаги със теб и твойта свита
от червеи! Да, този кът избирам
за вечния си отдих! Тука аз
от морното си тяло ще отхвърля
ярема на злокобните звезди!
Очи, за сетен път я погледнете!
Ръце, за сетен път я прегърнете!
Вий, двери на дъха, във нежност свята
скрепете на целувката с печата
безсрочната спогодба между мене
и вечно алчната за плячка смърт!
Водачо мой горчив, кормчио гаден,
насочвай към зъбатите скали
съсипаната ми от бури лодка!
За теб, Любов!
О, честни аптекарю,
лекарствата ти действат, както трябва!
Целувайки, умирам!
БРАТ ЛОРЕНЦО
Закриляй ме, свети Франциск! Лош знак:
сто пъти се препънах в тоя мрак!
Хей, кой си ти?
БАЛТАЗАР
Човек във плът и кръв,
и ваш приятел, отче!
БРАТ ЛОРЕНЦО
Бог със теб!
Кажи, каква е тази факла там,
която дава светлина ненужна
на червеи и черепи безоки?
Изглежда да мъждука вътре в склепа
на Капулетите?
БАЛТАЗАР
Да, точно в него.
И в него е и моят господар
и ваш приятел!
БРАТ ЛОРЕНЦО
Кой е той?
БАЛТАЗАР
Ромео!
БРАТ ЛОРЕНЦО
Отдавна ли е долу?
БАЛТАЗАР
От най-малко
полвина час!
БРАТ ЛОРЕНЦО
Тогава тръгвай с мен!
БАЛТАЗАР
Не смея! Господарят ми не знае,
че аз съм още тука. Той ми каза,
че щял да ме убие, ако видел,
че съм останал да го наблюдавам!
БРАТ ЛОРЕНЦО
Стой тук тогава! Аз ще вляза сам!
Боя се, че е станала беда!
БАЛТАЗАР
Когато спях ей там, под кипариса,
