Дванайсета нощ

        Тя гледаше ме с ей таквиз очи

        и просто й се сплиташе езикът!

        Изглежда, се е влюбила във мен

        и хитростта на пламналата страст

        ме кани с грубостта на тоз приятел.

        Не щяла пръстена на моя княз —

        но моят княз не й е пращал пръстен!

        За мен е той, разбирам. И ако

        това е тъй — а то е тъй — горката,

        за нея щеше да е по-добре

        да бе се влюбила в безплътен сън!

        О, външност, днес разбирам как със тебе

        Лукавия подмамва нас, глупачки,

        и как без труд двуличните красавци

        успяват своя лик да отпечатат

        във восъка на женските сърца!

        О, клети ний, създадени сме слаби,

        но що да правим, като сме такива?

        Не виждам изход! Моят господар

        е влюбен в нея; аз — природно чудо —

        увлечена съм в него; а пък тя

        — измамена — е пламнала по мене!

        И нямам как: доколкото съм мъж,

        на Княза случаят е безнадежден;

        доколкото — обратно — съм жена,

        графинята напразно ще въздиша.

        Ела и помогни ми, бъден ден —

        тоз възел твърде стегнат е за мен!

Излиза.

ТРЕТА СЦЕНА

В дома на Оливия.

Влизат сър Тоби и сър Андрю.

СЪР ТОБИ

        Ела, ела, сър Андрю! Щом човек е още на крак след полунощ, може да се каже, че е на крак рано. А да си на крак рано, е добро за здравето. „Diluculo sulgere“20, нали знаеш?

СЪР АНДРЮ

        Бога ми, не знам, но знам, че щом си лягаш късно, значи, си лягаш късно.

СЪР ТОБИ

        Невярно заключение, което ми е омразно като празна чаша! Щом човек си ляга след полунощ, значи си ляга рано. А да си лягаш рано, е също полезно за здравето. Или животът не е направен от четири елемента21?

СЪР АНДРЮ

        Така казват, но аз мисля, че е направен от ядене и пиене.

СЪР ТОБИ

        Ти си бил велик учен, сър Андрю! Тогава да ядем и пием! Ей, Мариано, кана вино, казах!

Влиза Шутът.

ШУТЪТ

        Здравейте, гълъбчета! През колко баира сте се подушили?

СЪР ТОБИ

        През колкото си ни подушил и ти. Ела да изревем нещо в хор!

СЪР АНДРЮ

        Вярно, този шут има чуден глас. Бих дал четиридесет шилинга да имам крак като неговия и такова сладкопойно гърло. Ти наистина беше отличен снощи, когато разправяше за страшния Пигрогромитус22 и за това, как Блудкаците пресекли еквакватора. Чудесно беше! Аз ти пратих шест пенса23 за твоята красавица. Получи ли ги?

ШУТЪТ

        Да, господине! И използвах вашата щедроватост за подполни цели с моята мила. Това е вярно, както е вярно, че на Малволио носът му е шик като дръжка на камшик, че моята мила е като камила и че мирмидонците24 са били хилави, макар да са били бойци Ахилови!

СЪР АНДРЮ

        Отлично! Тази скороговорка беше даже по-добра от снощните. Сега една песен!

СЪР ТОБИ

        Хайде, ето ти шест пенса. Изпей нещо!

СЪР АНДРЮ

        И още толкоз от мен. Когато един рицар плаща…

ШУТЪТ

        Каква да бъде: любовна или поучителна?

СЪР ТОБИ

        Любовна, любовна!

СЪР АНДРЮ