По дявола поученията!
ШУТЪТ
„Де се бавиш, мое цвете?
Чуй как твоят мил зове те
с бликащ от сърцето зов:
стига скита и се мая,
всяко скитане накрая
свършва в ласки и любов!“
СЪР АНДРЮ
Чудесна! Това се казва песен!
СЪР ТОБИ
Хубаво! Карай нататък!
ШУТЪТ
„Че любов не се отлага,
тя веднъж ако избяга,
де ще иде, се не знай!
Не отвръщай: време има.
Днеска ме люби, любима.
Младостта не е без край!“
СЪР АНДРЮ
Меден глас, честна рицарска дума!
СЪР ТОБИ
И каква увличаща ария.
СЪР АНДРЮ
Да, ужасно заразителна!
СЪР ТОБИ
Истинска малария! Но хайде сега, ще изпеем ли нещо така, че небето да се разтърси? Ще разгоним ли всички кукумявки от гората или напротив? Ще ревнем ли една така, че и тъкачът да си запуши ушите? Ще или не, питам!
СЪР АНДРЮ
Ще! Щом е за пеене, аз съм ял от коза крак!
СЪР ТОБИ
То си личи от гласа ти!
СЪР АНДРЮ
Точно така! Хайде да изпеем за негодника!
ШУТЪТ
Онази, „Спри, негоднико проклет!“? Може. Но помнете, че сам сте ме заставили да ви викам „негодник“, рицарю!
СЪР АНДРЮ
Хе, колко пъти съм заставял хората да ми викат така! Хайде, шуте, ти почни: „Спри, негоднико проклет!“
ШУТЪТ
Е, хем „почни“, хем „спри“!
СЪР АНДРЮ
Добре го каза, браво! Хайде сега!
МАРИЯ
Какъв е този котешки концерт! Да не ми викат Мария, ако господарката не е вече заповядала на домоуправителя Малволио да ви изхвърли навън.
СЪР ТОБИ
Твоята господарка е една ярка, нейният Малволио е краставица в олио, а ние значи сме трима къркачи!
„Ние сме трима веселяци“… Какво си представяш? Аз съм й роднина и понеже сме от същата кръв, не може да ме изпъди като такъв. Аз си живея тук и това е!
„Живял човек във Вавилон,
тралала и тралалон!…“
ШУТЪТ
Шут да не съм, ако рицарят не е по-добър шут от мен!
СЪР АНДРЮ
Да, такива сме ние, като изпаднем в настроение. Той е малко по-изтънчен, но аз пък съм по- естествен!
СЪР ТОБИ
„О, дванайсти декември, о, радостен ден!“
