Уилям Шекспир
Дванайсета нощ1
ОРСИНО — княз на Илирия
СЕБАСТИАН — брат на Виола
АНТОНИО — морски капитан, приятел на Себастиан
КАПИТАНЪТ — приятел на Виола
ВАЛЕНТИН, ТУРИО — благородници от двора на княза
СЪР ТОБИ ХЛЪЦ — вуйчо на Оливия
СЪР АНДРЮ ЧИКЧИРИК
МАЛВОЛИО — домоуправител на Оливия
ФАБИАН — слуга на Оливия
ФЕСТЕ — шут на Оливия
ОЛИВИЯ
ВИОЛА
МАРИЯ — прислужница на Оливия
Придворни, свещеник, моряци, свирачи и придружаващи
Място на действието: столицата на Илирия и морски бряг, недалеч от нея.
ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ
ПЪРВА СЦЕНА
КНЯЗЪТ
Щом с музика се храни любовта,
свирете, натъпчете ме без мяра,
додето от преяждане със звуци
гладът й заболее и умре!…
Как беше? Повторете тук мотива!
Заглъхна той в слуха ми като полъх,
откраднал от лехата с теменужки
дъха им и донесъл го до мен…
Достатъчно! Не ми е сладък вече!
Любов, ти тъй си жадна, че макар
като море огромна, като него
поглъщаш всичко в себе си; и всичко —
най-трайното и скъпото дори —
потъне ли във тебе, мигновено
загубва откъм стойност и цена.
О, тъй си ти с фантазии богата,
че висша си фантазия самата!
ТУРИО
Ще ходим ли на лов, мой княже?
КНЯЗЪТ
Лов?
А на какво?
ТУРИО
На едър дивеч, княже.
КНЯЗЪТ
Какъв по-едър, Турио, от мен?
Когато взорът ми за първи път
видя Оливия, като че ли
тя въздуха пречисти от зараза,
и както Актеон2, съзрял Диана,
в елен се аз превърнах и до днеска
от своите желания съм гонен,
тъй както той — от кучетата свои!
Най-сетне! И какво ти каза тя?
ВАЛЕНТИН
Простете, но графинята изобщо
не ме прие, мой княже, и изпрати
прислужницата да ми съобщи,
че небосводът щял да я съгледа
в откритото лице едва когато
преминело под него седмо лято,
защото дотогаз под черно було
тя щяла да се крие и да ръси
с горчиви сълзи стаите в дома си
веднъж на ден, редовно; всичко туй,
за да опази по-задълго свежа
скръбта си по покойния си брат.
КНЯЗЪТ
О, щом е с тъй чувствително сърце,
че сестрин дълг изплаща толкоз дълго,
кой знае как дълбоко ще обича,
стрелата златна на Амур3, когато
изтреби в нея всички други чувства
и върху трите трона на духа й —
