бих викал името ви към скалите
отекващи, така че този вечен
бъбривец — въздухът, да ви повтаря:
„Оливия!“… Не, мир не бих ви дал
за миг между земята и небето
дордето над сърцето мое клето
не се смилите!
ОЛИВИЯ
Бихте може би
добили нещо. От какъв сте род?
ВИОЛА
От по-висок, отколкото подсказва
чинът ми. Благородник съм по кръв.
ОЛИВИЯ
Вървете, благороднико, при княза
и съобщете му, че аз не мога
да го обичам. Нека спре със своите
посланици, освен ако вий сам
наминете, за да ми съобщите
как той приел е отказа ми. Сбогом.
Вземете за услугата!
ВИОЛА
Графиньо,
задръжте си кесията. Не аз,
а моят господар отплата дири.
Дано Амур даде сърце от кремък
на тоз, в когото влюбите се, тъй че
и вие утре, както князът днеска,
да блъскате в заключена врата!
Прощавайте, жестока красота!
ОЛИВИЯ
„От по-висок, отколкото подсказва
чинът ми. Благородник съм по кръв.“
О, вярвам ти! По всичко си такъв!
Език, лице, постъпки, стойка, ум
ти дават петократен герб! Но стой!
Сърце, по-бавно! О, да би бил той
на мястото на своя господар!
Тъй бързо хващала таз болест! Чувствам
как образът на младия посланик
прониква с тихи стъпки крадешком
на взора ми в разтворения дом!
Боя се, но не мога да се спра!
Малволио!
МАЛВОЛИО
На вашите услуги
съм, господарко!
ОЛИВИЯ
Бързо настигнете
нахалстващия пратеник на княза!
Вземете този пръстен! Той насила
ми го остави. Вий му го върнете!
Да храня господаря му не бива
с надежди празни. Аз не съм за него.
Ако младежът дойде утре тука,
ще разбере причините. И бързо!
МАЛВОЛИО
След миг ще го настигна, господарко
ОЛИВИЯ
Замаях се! Дано, мой хладен разум,
не те измами външната съблазън!
Съдба, човек е слаб, за да решава.
Каквото кажеш ти, това да става!
ВТОРО ДЕЙСТВИЕ
ПЪРВА СЦЕНА
