Разрешете да ви докажа, че глупостта е въплотена във вас!
ОЛИВИЯ
И се надяваш да успееш?
ШУТЪТ
Като нищо, мадам.
ОЛИВИЯ
Добре, опитай!
ШУТЪТ
Само че първо ще трябва да изтърпите един урок по вероучение на въпроси и отговори. Добродетелна сестро, готова ли сте да отговаряте?
ОЛИВИЯ
Готова, по липса на по-добри развлечения.
ШУТЪТ
Неповторима графиньо, защо сте в траур?
ОЛИВИЯ
Неповторими глупако, защото жаля покойния си брат.
ШУТЪТ
Сигурно душата му е в ада, мадам!
ОЛИВИЯ
Сигурно е, че е в рая, глупако!
ШУТЪТ
Но, мадам, щом душата му е в рая, защо тогава го жалите? Това е глупост и тя е въплотена във вас! Господа, изгонете господарката оттук!
ОЛИВИЯ
Как ви се струва, Малволио, този шут започва сякаш да се поправя?
МАЛВОЛИО
О, да, госпожо. И ще продължи така, докато го разтърси смъртният гърч. Старостта, която води към упадък разумните, събужда у лудите нови сили.
ШУТЪТ
Господ да ви прати, господине, скоропостижна старост, която да подсили лудостта ви! Сър Тоби, който от лов разбира, би се заклел, че аз не съм лисица, но и не би заложил спукана пара, че вие не сте див петел.
ОЛИВИЯ
Как ще отговорите на туй, Малволио?
МАЛВОЛИО
Изразявайки учудването си от факта, че ваша милост може да намира забава в един разговор с подобен безсолен нахалник. Завчера бях неволен свидетел на това как един обикновен площаден смешник, който нямаше ум за пет пари, го сравни със земята. Вижте го сега, той е сбръчкан като празен мехур. Когато не се смеете на шегите му и не го поощрявате, млъква като риба. Ако искате моето мнение, сериозните хора, които посрещат със смях всяка глупост на тези глумци, сами стават техни палячовци.
ОЛИВИЯ
О, Малволио! Вие страдате от болезнено самолюбие и не можете да преварите и най-безобидната шега. Когато човек е снизходителен, великодушен и чужд на всяка мнителност, той приема като сачмици за врабци тези закачки, които на вас се виждат топовни ядра. Шутът не засяга никого, макар и да си прави шега с всичко, както разумният не се шегува с нищо дори когато осъжда много неща.
ШУТЪТ
Господарко, дано Меркурий16 те надари със способност да послъгваш, защото говориш добро за шутовете!
МАРИЯ
Един млад господин чака на входа, господарко, и настоява да го приемете.
ОЛИВИЯ
От княз Орсино навярно?
МАРИЯ
Не зная, мадам, но е красив и с добра свита.
ОЛИВИЯ
А кой от моите хора го занимава?
МАРИЯ
Вуйчо ви, графиньо, сър Тоби!
ОЛИВИЯ
О, боже! Изведи го оттам! Той говори само глупости и ще ме изложи съвсем!
Идете вие, Малволио! Ако пак е изпратен от княза, аз съм болна или излязла — изобщо отпратете го!
