Цезарио, как беше тази песен,
която чухме снощи? Бе наивна
и старомодна уж, а уталожи
скръбта във мене по-добре от всички
измислени мелодии и думи
на трескавите днешни времена.
Поне един куплет!
ТУРИО
Съжалявам, княже, но този, когото сте чули да я пее, не е тук.
КНЯЗЪТ
А кой е той?
ТУРИО
Шутът Фесте, господарю. Един смешник, когото бащата на графиня Оливия много харесваше. Трябва да е нейде из двореца.
КНЯЗЪТ
Викнете го! А вие подхванете
мелодията!
А пък ти, младежо,
ела насам! Ако узнаеш нявга
на любовта страданията сладки,
ще разбереш тогаз на своя княз
непостоянството: когато любим,
изменчиви са всичките ни чувства
освен онуй единствено — към тази,
която любим… Как ти се хареса
мелодията тук?
ВИОЛА
О, тя изпълни
със сладко ехо залата, в която
царува любовта28.
КНЯЗЪТ
Ах, колко тънко!
Макар че млад си, чувствам — твоят поглед
потапял се е вече в нечий друг,
за да подири там ответно чувство.
Така ли е, кажи!
ВИОЛА
Съвсем за кратко,
със ваше позволение.
КНЯЗЪТ
Усетих!
А как изглежда прелестната цел
на чувствата ти?
ВИОЛА
Като вас, мой княже.
КНЯЗЪТ
Тежко ти, ха! А на години как е?
ВИОЛА
И на години също като вас.
КНЯЗЪТ
Какво? Че много стара! Не, жената
по-млада трябва да е от мъжа си,
тогава тя към него се пригажда,
за да държи сърцето му до края;
защото, момко, можем да се хвалим,
но чувствата у нас са по-нетрайни,
повърхностни, несигурни, летливи,
отколкото у тях.
ВИОЛА
Уви, така е!
КНЯЗЪТ
Затуй избирай любовта си млада.
Жената, знай, е розов цвят през май.
Разкошна е, но твърде кратко трай.
ВИОЛА
А някога дори окапва вяла,
едва до съвършенство доживяла!
КНЯЗЪТ
Ела, изпей ни песента от снощи!
Цезарио, послушай я и ти!
Тя стара е, но проста и сърдечна.
Старици си я спомнят край чекръка
или на стана, и моми я пеят,
потраквайки с иглите за дантели.
