Наивна и невинна, тя припомня
със искреното си любовно чувство
доброто старо време.
ШУТЪТ
Мога ли да започна, ваша светлост?
КНЯЗЪТ
Да, пей!
ШУТЪТ
„Ах, ела, ах, ела, смърт,
загърни ме във мрачен покров!
Ах, елмаз, ах, елмаз твърд
е сърцето на мойта любов!
Ковчега ми със черна пръст
зарийте вие
и мястото шумакът гъст
да скрие!
Даже цвят, даже цвят ням
да не казва къде съм зарит!
Даже брат, даже брат сам
да не сяда до надпис изтрит!
И спомен вече отзвучал
да не събужда
в сърцата влюбени печал
без нужда!“
КНЯЗЪТ
Вземи за своя труд!
ШУТЪТ
Какъв труд, княже! Аз пея за свое удоволствие!
КНЯЗЪТ
Тогава удоволствието плащам.
ШУТЪТ
Тук си прав, княже. За удоволствията се плаща рано или късно.
КНЯЗЪТ
Сега прости ми, че ще се простим.
ШУТЪТ
Да те закриля богът на меланхолията и кажи на шивача си да ти шие винаги дрехите от преливаща се тафта, защото душата ти мени всеки миг оттенъците си като опал. Такива постоянни люде като тебе, княже, би трябвало да бъдат качвани на кораби и пускани да плават към пристанището, което им хрумне, по курса, който им скимне, и според вятъра, който духне. Щастлив път, ваша светлост!
КНЯЗЪТ
Останалите, моля, да излязат.
Цезарио, иди за втори път
при мойта повелителка жестока.
Кажи й, че за чистото ми чувство
без стойност са нечистите земи,
че аз съм безразличен към благата,
с които е дарена от Съдбата,
че само тез съкровища, които
Природата е пръснала във нея,
привличат мощно моята душа!
ВИОЛА
Но ако тя не ви обича, княже?
КНЯЗЪТ
Не може да ми отговори тъй!
ВИОЛА
А да речем, че някоя жена —
съвсем възможен случай! — ви обича
тъй, както вий — Оливия. И вие
й отговорите: „Не ви обичам“,
ще бъде ли тя умна, ако каже:
„Не може да ми отговаря тъй!“
КНЯЗЪТ
Къде ти крехко тяло на жена
ще удържи бушуване подобно
на моето! На женското сърце
вместимост липсва, за да може в него
да се помести част от мойта страст.
В жената чувството е от небцето,
а не отвътре, и минава бързо
в пресищане, а после във отврата.
