А любовта във мене е море,
тя гълта всичко и не може нивга
да се задоволи. Не ми сравнявай
онуй, което би могла да чувства
жена към мене, с чувството, което
към дивната Оливия влече ме!
ВИОЛА
Все пак аз знам…
КНЯЗЪТ
Какво ли знаеш ти!
ВИОЛА
Аз знам каква е женската любов.
Жените са тъй верни като нас.
Единствената дъщеря, която
баща ми имаше, обикна страстно,
тъй както — чувствам — аз ви бих обикнал,
да бях жена.
КНЯЗЪТ
И как завърши туй?
ВИОЛА
Със бяла страница, любими княже.
Тя кри докрай дълбокото си чувство
и тайната, подобно таен червей
във млада пъпка, бавно й подточи
руменината. Тъй си тя остана,
с усмивка тъжна, меланхолно бледа,
като изваян в мрамор образ ням
на Примирението. Туй нима
не казва нищо? Княже, ний, мъжете,
премного шумно се кълнем и верим,
но щом речем делата си да мерим,
излизаме пред този съд суров
богати с думи, бедни на любов.
КНЯЗЪТ
Как свърши туй? Нима умря сестра ти?
ВИОЛА
От всички дъщери и синове
на бащината къща само аз съм
на тоя свят… Макар че може би…
Да тръгвам, значи?
КНЯЗЪТ
Да. Вземи таз брошка
и с нея на графинята предай,
че любовта ми откази не знай!
ПЕТА СЦЕНА
СЪР ТОБИ
Идеш ли, месьо Фабиан?
ФАБИАН
А как мислите! Да ме сварят в казан с черна жлъчка, ако изпусна един миг от целия номер!
СЪР ТОБИ
Нима толкоз ти е дотрябвало да гледаш как жестоко ще бъде подигран този мръсен стипца, този мазен и подъл кучи доносник?
ФАБИАН
Не, но само ще скачам до небето от радост. Той ме злепостави пред графинята зарад една борба на мечки с кучета.
СЪР ТОБИ
Сега него ще го разиграем като мечка, докато позеленее от яд. Нали, сър Андрю?
СЪР АНДРЮ
Да пукнем, ако не позеленее!
СЪР ТОБИ
Ето я и нашата малка хитруша!
Какво става, бисерче мое индийско?
МАРИЯ
Скрийте се и тримата зад чемшира! Малволио иде по тази алея. Стоя половин час на слънце да учи сянката си на изящни движения. Не го изпускайте, ако искате да си умрете от смях — писмото ще го превърне в самовлюбен идиот. Крийте се да не ви види!
