Дванайсета нощ

СЪР ТОБИ

        Какво, какво му давало?

МАЛВОЛИО

        „…искам да ви кажа, че трябва да преустановите пиенето…“

СЪР ТОБИ

        Пукни, мерзавецо!

ФАБИАН

        Търпение, инак ще развалим шегата!

МАЛВОЛИО

        „…Освен това вие пилеете ценното си време с един изкуфял рицар…“

СЪР АНДРЮ

        Това е за мене, сигурен съм!

МАЛВОЛИО

        „…някой си сър Андрю…“

СЪР АНДРЮ

        Познах, като каза „изкуфял“! Много често ми викат тъй.

МАЛВОЛИО

        …Я! Какво представлява тази находка?

Вдига писмото от земята.

ФАБИАН

        Глухарят наближава мрежата!

СЪР ТОБИ

        Тихо! И дано духът на шегите го подучи да го прочете на глас!

МАЛВОЛИО

        Почеркът на графинята! Ето нейното „да“, нейното „у“, нейното „п“ и точно с такава извивка завършва нейното „е“. Няма съмнение, това е ръката на графинята!

СЪР АНДРЮ

        Нейното „д“, „у“, „п“, „е“? Не разбирам!

МАЛВОЛИО (чете)

        „До моя незнаен възлюбен с най-добрите ми пожелания.“ Нейният стил! С твое позволение, червено восъче! Но чакай! Спокойно! Да не бързаме! Това е образът на Лукреция32 от пръстена, с който тя си запечатва писмата! От графинята е! Но до кого ли е отправено?

ФАБИАН

        Това ще го изкорми с дроба и дреболиите!

МАЛВОЛИО (чете)

                „О, любя го!

                Сърце, ридай!

                Но по кого,

                познай, познай!“

        „Познай, познай!“ Какво следва? Размерът става друг. „По кого?“ Ами ако е по теб, Малволио?

СЪР ТОБИ

        Върви да се обесиш, борсук!

МАЛВОЛИО (чете)

                „Над своя повелител аз владея,

                ала Лукреция е мой печат

                и аз немея, горда като нея.

                М, О, А, И, по тебе чезна в жад!“

ФАБИАН

        Ама че завъртяна гатанка!

СЪР ТОБИ

        Бива си го девойчето, ви казвам!

МАЛВОЛИО

        „М, О, А, И, по тебе чезна в жад.“ Чакай сега, чакай сега! Трябва поред и спокойно.

ФАБИАН

        Добра отрова му е сипала!

СЪР ТОБИ

        И как стръвно се нахвърля, ястребът му глупав!

МАЛВОЛИО

        „Над своя повелител аз владея.“ Така! Владее над мен, защото аз съм на служба при нея и тя ми е господарка. Това е очевидно за всеки нормален интелект. Отсъстват каквито и да било затруднения. Но краят? Какъв може да бъде скритият смисъл на тази азбучна комбинация? Да можеше да се свърже някак с мен! „М, О, А И…“

СЪР ТОБИ

        Обясни го де!… Обърка се!

ФАБИАН

        Ще се оправи! И ще има да тича по сърнешката диря, макар че тя вони на лисица!

МАЛВОЛИО

        „М“ — Малволио! Да! С „М“ започва името ми!