„Ухания“, „снизходителен“, „благоразположеност“! Ще си ги запазя и трите.

ОЛИВИЯ

        Градинската врата да се затвори и нека бъда оставена сама със своя слух!

Сър Тоби, сър Андрю и Мария излизат.

        Подайте ми ръка, красиви момко!

ВИОЛА

        Пламтящ от чувството за дълг, мадам!

ОЛИВИЯ

        А как е името ви, кавалере?

ВИОЛА

        Цезарио, прекрасна. Ваш слуга.

ОЛИВИЯ

        Слуга? И мой? Светът е сив, откакто

        преструвката нарече се учтивост!

        Не, вие сте слуга на княза, момко.

ВИОЛА

        Слугата на слугата ви, графиньо,

        е ваш слуга.

ОЛИВИЯ

                        За княза аз не мисля

        и бих желала неговите мисли

        да бъдат празни вместо пълни с мен.

ВИОЛА

        Пък аз, графиньо, съм дошъл пред вас

        да отстоявам неговото право.

ОЛИВИЯ

        За неговото право нито дума!

        Виж, дело ако водехте за друг,

        бих слушала защитното ви слово

        като небесна музика!

ВИОЛА

                                Графиньо!…

ОЛИВИЯ

        Не, моля ви! След първото вълшебство,

        извършено от вас във този дом,

        изпратих ви аз пръстен, при което

        успях — боя се — да се злепоставя

        пред себе си, слугата си и вас

        със туй, че ви принудих, нещо чуждо

        да вземете, прибягвайки до хитрост.

        Какво ли сте помислили! Навярно

        завързали сте бедната ми чест

        към стълба насред цирка и по нея

        насъскали сте лаещите мисли

        на своята безжалостна душа!…37

        Но зная, за слушател като вас

        тез думи стигат. Чувствам си сърцето

        покрито вместо с плът с прозрачно було.

        С какво ще ми отвърнете?

ВИОЛА

                                Със туй, че

        ви съжалявам искрено.

ОЛИВИЯ

                                Това е

        все пак известна стъпка към любов.

ВИОЛА

        Не, ни най-малко. Както всеки знае,

        човек изпитва жал и към врага си.

ОЛИВИЯ

        Добре, да се усмихваме отново!

        О, бедността умее да е горда!

        Какво най-сетне! Вярно, губя кръв,

        но ме разкъсва не чакал, а лъв!

Бие часовник.

        Загубеното време ни упреква.

        Не бойте се, не ще ви отвлека.

        Но щом у вас узреят ум и сила,

        жена ви ще пожъне хубав мъж.

        Свободен сте.

ВИОЛА

                        Тогава вдигам котва!

        Приятно забавление, госпожо!

        Не ще ли пратите по мене нещо

        за моя господар?

Вы читаете Дванайсета нощ
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату