ОЛИВИЯ
Постойте миг!
Какво във същност мислите за мен?
ВИОЛА
Че смятате се не каквото сте.
ОЛИВИЯ
Щом аз съм друго, вий тогаз какво сте?
ВИОЛА
И аз не съм каквото ви изглеждам.
ОЛИВИЯ
Защо не сте какъвто ви желая!
ВИОЛА
Дали ще бъде по-добре? Възможно —
какъвто съм, превърнахте ме в шут!
ОЛИВИЯ
О, как дори обидата изглежда
красива върху тези два корала,
извити от презрителния гняв!
По-лесно престъпление се крие,
отколкото любов. Напразно ние
потулваме я в тайник съкровен.
Нощта на любовта е като ден.
Цезарио, в моминство, чест и име,
във всичко туй, което ний цениме,
кълна ти се: обичам те така,
че на страстта от бурната река
повлечена, сама към тебе ида,
забравила разсъдък и обида!
Но туй, че ти издадох свойта жажда,
не бива твоя отклик да охлажда.
Навярно ти се виждам твърде смела,
но бих на твое място предпочела
пред друг несигурен любовен лов
една приета сигурна любов.
ВИОЛА
Пред вас кълна се с двете си ръце,
че тези мои тяло, дух, сърце
преди и днес, и в бъдни времена
не ще владее ни една жена…
като не смятам себе си… но вече
от доста време времето изтече.
От днес натам не ще ви нося аз
покъртващия плач на своя княз.
ОЛИВИЯ
Но все таки минавай! Току-виж,
едно сърце успял си да смекчиш.
ВТОРА СЦЕНА
СЪР АНДРЮ
Не, честна дума, няма да остана нито минутка повече!
СЪР ТОБИ
И защо бе, отрово жива? Защо си решил така?
ФАБИАН
Вярно, сър Андрю, трябва да ни кажете защо.
СЪР АНДРЮ
Защото племенницата ви е по-благосклонна към прислужника на княза, отколкото към мен! Видях ги в градината!
СЪР ТОБИ
А тя видя ли те, човече? Ти това ми кажи!
СЪР АНДРЮ
Както аз ви виждам сега!
ФАБИАН
Тогава тя ви е дала почти сигурно доказателство, че ви обича!
СЪР АНДРЮ
Ама вие за магаре ли ме смятате?
ФАБИАН
Мога да ви го докажа пред съда на вярното чувство и здравия разум!
СЪР ТОБИ
А те са били върховни съдебни заседатели, преди още Ной38 да скове ковчега си.
