ЧЕТВЪРТА СЦЕНА
ОЛИВИЯ
Изпратих да го викнат. Ако дойде,
какво могла бих да му дам в подарък?
По-лесно се купува младостта,
отколкото изпросва… Как го казах!
Дано не ме е чула!… Но къде е
Малволио! За моя дом в тъга
приляга тоз безрадостен слуга,
скъперник на усмивки. Да, Мария,
повикай тук Малволио!
МАРИЯ
Той иде, господарко, само че е в много особено състояние. Струва ми се, мадам, че не е с всичкия си!
ОЛИВИЯ
Какво говориш? Да не би да буйства?
МАРИЯ
Напротив, господарко. Усмихва се непрекъснато. Не би трябвало да оставате сама с него — сигурна съм, че се е побъркал!
ОЛИВИЯ
Не се плаши! Извикай го да дойде!
Той все усмихнат, все печална аз —
съмнявам се кой по е луд от нас!
Какво има, Малволио?
МАЛВОЛИО
Сладка ми господарко, хе-хе!
ОЛИВИЯ
Защо се смеете? Извиках ви по сериозен въпрос.
МАЛВОЛИО
А на мене мислите, че ми е до смях с тези връзки? Ако знаехте как възпрепятстват кръвообращението! Но какво от това? Щом те радват нечий взор, както казва простолюдието: „Трай, бабо, за хубост.“ Или по песничката: „Ах, всичко ще направя, на теб да се понравя!“ Хе-хе!
ОЛИВИЯ
Не разбирам! Какво ви е, Малволио?
МАЛВОЛИО
Розово в душата, макар да съм жълт в нозете! Изпратеното е получено и желанията — изпълнени. Мисля, че можем да разпознаем нечие изящно римско писмо43.
ОЛИВИЯ
Не искате ли да си легнете, Малволио?
МАЛВОЛИО
Да си легна? Да, сладка! С тебе, нали?
ОЛИВИЯ
Да ви помага бог! Човече, защо току се усмихвате и пращате въздушни целувки?
МАРИЯ
Какво ви е, Малволио?
МАЛВОЛИО
И кой ме пита! Славеят да отговаря на свраката!
МАРИЯ
Защо се държите с такава смешна дързост пред господарката ни?
МАЛВОЛИО
„Но ти не се плаши от величието.“ Добре беше казано.
ОЛИВИЯ
За какво величие говорите, Малволио?
МАЛВОЛИО
„На едни то се пада по наследство.“
ОЛИВИЯ
Как?
МАЛВОЛИО
„Други го придобиват.“
ОЛИВИЯ
Но какво приказвате?
