Двамата веронци

ДУКЪТ

        Е, да, но стаята й е високо

        с надвесен зид, така че всеки опит

        да стигна със катерене до нея

        е свързан със опасност за живота!

ВАЛЕНТИН

        Достатъчна ще бъде една стълба

        от здрав коноп със две железни куки,

        за да достигнете до свойта Херо,

        ако я любите като Леандър!

ДУКЪТ

        Заклевам ви в дворянската ви кръв:

        отде да се снабдя с такава стълба?

ВАЛЕНТИН

        А за кога ви трябва?

ДУКЪТ

                                Засега!

        За тази вечер! Любовта веднага

        като дете към сладкото посяга!

ВАЛЕНТИН

        Във шест часа я имате от мене!

ДУКЪТ

        Но аз на срещата ще ида сам —

        как мога да я отнеса дотам?

ВАЛЕНТИН

        О, тя за тази цел е подходяща —

        чудесно ще я скриете под плаща.

ДУКЪТ

        Тоз, вашият, например, би ли стигнал?

ВАЛЕНТИН

        Престигнал, даже!

ДУКЪТ

                        Я го разтворете,

        за да го видя колко е широк!

ВАЛЕНТИН

        Но те са все еднакви, ваша милост!

ДУКЪТ

        А как се носи тоз модел, не зная…

        Я, дайте да опитам!… О-хо-хо!

        Писмо?… „За Силвия“… А туй какво е?

        Я виж, та туй е стълбата за мен!

        Ще позволите да го разпечатам!

Чете.

                „Писмата ми нощуват с тебе, мила,

                а входът ти пред мене се затваря —

                о, зла съдба, слугите одарила

                с несбъднатия блян на господаря!

                Отвън, измръзнал той във мрака плаче,

                додето те се топлят на гръдта ти:

                и теб кълне той, мила, затова че

                в леглото си ги пускаш толкоз пъти

                и сам кълне се, че ги праща там,

                където би желал да бъде сам!“

        А туй какво е?

                „Таз вечер, Силвия, бъди готова!“

        Така, така! И стълбата е тука!

        Тъй значи: като оня Фаетон17 —

        но без да си на слънце син — решил си

        да скочиш в колесницата небесна

        и да опърлиш всичко по земята?

        Блести звезда над теб — и ти посягаш?

        Марш, марш, нахалнико! Марш, дръзки робе!

        Върви, раздавай своите усмивки

        на равните си! И ако те пускам,

        на моето търпение дължиш го,

        а не че си заслужил! И да знаеш,

        че тази милост надминава всички,

        с които досега съм те обсипал!

        Но ако в моите земи останеш

        за миг след времето необходимо,

        за да си вдигнеш вещите оттук,

        гневът ми ще надхвърли всяка обич,

        която имал съм към дъщеря си

        или към теб!… Недей се оправдава!

        Върви, ако животът ти е мил!

Излиза.

ВАЛЕНТИН

        Защо не смърт пред тази жива мъка?

        Какво е смърт? Нали да си изгонен