от себе си? А Силвия съм аз!
Изгнание от нея, това значи
изгнание от себе си! Или,
със други думи казано, пак смърт!
Без Силвия за мене няма слънце!
Без Силвия за мене няма радост!
Нима с представи само да живея
и с образа й само да се храня?
Не, нощем ако тя не е до мене,
и славеите няма да са сладки!
Не, денем ако тя не е със мене,
и небесата няма да са светли!
Тя моя същина е. Аз изчезвам,
престане ли въздействието нейно
да ме подхранва, стопля, озарява!
Ах, все една е моята присъда:
остана ли — отивам към смъртта си,
замина ли — живота си напускам!
ПРОТЕЙ
Търси, търси, трябва да го намерим!
ЛАНС
Ау, ау! Ау го!
ПРОТЕЙ
Кой „го“?
ЛАНС
Този „го“, когото гоним! Един Валентин с оскубана козина!
ПРОТЕЙ
Валентине, ти ли си?
ВАЛЕНТИН
Не.
ПРОТЕЙ
Е, кой си? Духът му?
ВАЛЕНТИН
И дух не съм.
ПРОТЕЙ
Какво си тогава?
ВАЛЕНТИН
Просто никой! Аз съм едно нищо!
ЛАНС
Нищото не може да говори. Да му стоваря ли нещо?
ПРОТЕЙ
На кого?
ЛАНС
На този никой!
ПРОТЕЙ
Да не си посмял, простако!
ЛАНС
Че нали няма да ударя никого? Господарю, нека…
ПРОТЕЙ
Назад ти казах!… Валентине, чувай!
ВАЛЕНТИН
За сладки вести моят слух е глух —
тъй страшно е затъпкан той с горчиви!
ПРОТЕЙ
Тогава мойта ще мълчи, защото
е пълна със отрова за ухото!
ВАЛЕНТИН
О, боже, Силвия?… Нима е мъртва?
ПРОТЕЙ
Не, Валентине!
ВАЛЕНТИН
Не Валентин е тоз пред теб, а труп,
ако не диша Силвия!… Или
от клетвата си тя се е отрекла?
ПРОТЕЙ
Не, Валентине!
ВАЛЕНТИН
Не Валентин е той, а призрак блед,
ако не помни Силвия за него!…
Кажи тогаз какви са твоите вести?
ЛАНС
