Сонети

Защо стихът ми е така лишен
от рими и похвати непривични?
Не трябва ли у него някой ден
и аз да вложа новости ритмични?
Аз все преписвам стари стихове,
повтарям се отново и отново.
И сякаш може да ме назове
по име от стиха ми всяко слово.
Защото те обичам, за това,
защото много те обичам, мили,
повтарям вече казани слова
и пръскам пропилените си сили.
И слънцето над мен е все такова,
и мойта обич не е никак нова.

77

Стъклото старостта ще ни покаже,
часовникът — отлитащия час.
Но някой ред от нас ще ни разкаже
неща, мечтани от самите нас.
По бръчките в това стъкло правдиво
пресмятаме изминатия път.
А в стария часовник търпеливо
минутите към вечността текат.
Вложете в някой лист това, което
едва ли паметта ще съхрани.
Със този плод, откъснат от сърцето,
ви чака среща някога — след дни.
Как тоя лист, попаднал ни наслуки,
за нас е често пълен със поуки!

78

Аз често те наричах вдъхновител
и с нежните си песни те открих
на не един изкусен съчинител,
за да блестиш и в неговия стих.
Очите ти, които обучиха
безкрилния високо да лети,
крилатия безкрайно възвисиха —
и немия да пее учиш ти.
Гордей се днес със мойто приношение,
със звънкия ми стих, от теб роден.
Ти в чуждите творби си украшение,
но ти отдавна стана всичко в мен.
Ти муза си и ти на мойта грубост
придаваш твойта вещина и хубост.

79

Ти беше само мое упование
и моят стих бе с твойта красота.
Но няма той сега очарование
и замълчаха моите уста.
О, аз признавам своето безсилие,
но вярвай ми, че онзи твой поет
ти връща само твойто изобилие,
преписано от тебе ред поред.
Той хвали добродетелите — слово
от твойто поведение и вещ
възпява красотата, но отново
ти дава в дар една отнета вещ.
Не му благодари за туй, че той
богатствата ти граби, друже мой.

80

О, как съм плах, когато знам, че друг,
по-светъл дух, по-вещ и по-дарен
превръща твойто име в мощен звук,
оставяйки без глас самия мен.
Но както в океана дири път,
сред корабите, бродещи безспир,
и някой малък, нескопосан съд —
аз дръзнах да се мерна в твойта шир.
И само ти спасяваш този мой
продънен чълн от морските вълни.
А — цял платна и мачти — пее той
над твоите безмълвни дълбини.
От всичко придобих една поука: