Сонети

Ако на тази книга спреш очи,
не си припомняй кой я е написал.
Не искам в твоя поглед да личи
тъга по мен и друга скръбна мисъл.
Недей! Не искам споменът за мен
да се превърне в някакво терзание.
Но да умрат в един и същи ден
и твойта обич, и това дихание.
И не плачи! Не искам да тъжиш
и с тази скръб по мен да се петниш.

72

За да не разпитват някой ден
с какво спечелих твойто обожание,
ти след смъртта ми забрави за мен
и обгради живота ми с мълчание.
Тъй малко в мен са светлите черти,
достойнства, добри страни и други,
че без да щеш, ще ми припишеш ти
неверни и измислени заслуги.
И да не би от обич някой ден
с неистини и себе си да мамиш,
и моя спомен зарови със мен.
Ти два пъти успя да ме засрамиш:
разбра какво със мене само губиш
и все таки можа да ме залюбиш.

73

Това годишно време виждаш в мен,
когато зъзнат тук-таме листа
и пее само вятърът студен,
където птици свиреха с уста.
Във мен ти виждаш онзи тъжен час,
когато гасне слънчевият зрак,
и тоя свод, отнет сега от нас,
като смъртта забулва всичко в мрак.
В мен виждаш лъч от тоя огън ти,
във който гасне миналия ден.
Сега смъртта изпепели почти
това, което бе живот за мен.
Ти виждаш края, моя край, но той
ни свързва по-сърдечно, друже мой.

74

Когато ме откарат под арест,
от който няма как да се отсроча,
ще имам този стих за скръбна вест
и той ще е надгробната ми плоча.
Ще видиш в него туй, което бях —
на теб каквото беше посветено.
Земята нека вземе моя прах,
ти имаш по-добрата част от мене.
Трупа ми само ще изгубиш ти.
Това, което беше в мен утайка,
което може с нож да похити
по пътя всяка скитническа шайка.
Ще вземе моя труп пръстта корава,
но моето сърце на теб остава.

75

Това си ти за жадния ми взор:
прохладен дъжд през много жарко лято.
И с тебе аз съм вечно във раздор —
като лихвар със скритото си злато.
Ту аз ликувам, ту слухтя едвам,
ту вечно дебна, пълен със злорадства.
Ту бих желал да бъда с тебе сам
и ту да блесна с моите богатства.
Понякога като след празник сит
и жаждущ след това до утомление.
Без своя радост, само с теб честит,
надежда моя, щастие, мъчение.
И ден след ден така се мъча тайно,
безкрайно беден и богат безкрайно.

76