блестящо и грижливо изработен.Аз казвам само: „вярно“, „да“, „така“.Езикът друго няма да измисли!Не мога нищо да те нарека,но колко нежност крият мойте мисли.Намирай в други вещия творец,но в мен цени безмълвния певец.
86
Стихът му ли — плющене на платна,след теб политнал в тази пролет бурна,погреба мойте мисли до еднав утробата им като в черна урна?Перото му, което някой духе обучавал вещ в стихосложение,не то ли ме оставя сляп и глухчрез не едно велико постижение?Не! Нито тази майсторска ръка,ни нейният съветник безтелесенне могат ме зашемети така,че да изгубя всеки дар словесен.Но ти си вечно в неговия стих,и моят дом без теб е пуст и тих.
87
Прости, ти струваш скъпо. Аз умеяда те ценя, но не да плащам в срок.Да те задържам повече не смея,вземи обратно своя скъп залог.За мен ти беше някакво дарение.Не ти платих с един достоен акт.И значи можем по споразумениеда заличиме нашия контракт.Ти своя дар не знаеше самата,не знаеше и нищичко за мен.Аз не по право задържах ценатана твоя дар до този днешен ден.Бях цар на сън. В среднощното ми бдениети беше бегло, плахо привидение.
88
Когато ме намразиш, друже мой,и ме отпратиш с присмех и презрение,със мен самия аз ще вляза в бой,но пак ще ти намеря извинение.Познавам се добре и някой деназ ще разкажа за една такавапорочна страст и скрити язви в мен,че губейки ме, ще добиеш слава.И няма в нищо да те обвиня.За тебе жертвам всичко най-достойно,но себе си така като петня,печелиш ти. С това печеля двойно.Обичам те. Поемам всичко зло,за да вървиш с изправено чело.
89
С какъв порок във мен, с какво и какзаслужих тоя хлад и невнимание?Кажи, че куцам, ще превия крак,но само ти да имаш оправдание.От мен ли по-добре ще ме петниш?В това едва ли си така способен.О, аз съм туй, което ти решиш,и ако искаш — някак си особен.Ще ходиш вече на разходка сам.А аз за тебе млъквам и едва липред някого и с нещо ще издам,че двамата със тебе сме дружали.Ще се намразя сам. Не ми е драгчовека, който срещаш като враг.
