Сонети

Все тия са очите ми любими.
За трети път вън лятото цъфти,
погребвано от три студени зими.
Три пролети преминаха в лета,
и три лета, превърнали се в есен,
обагряха зелените листа,
а твоят лик е все така чудесен.
В часовника невидимо за нас
пълзи във кръг стрелката позлатена,
замирайки над цифрите, и аз
тъй в теб не виждам никаква промена.
О, бъдещ ден, роди се днес,
когато цъфти това неповторимо лято.

105

Не съм езичник аз. Недей и ти
нарича този порив в мен божествен.
За теб са мойте мисли и мечти
и пак за тебе моят химн тържествен.
Обичаш ме по-силно всеки ден
и с вярност все по-силна, по-голяма.
И моят стих затуй е посветен
на верността, и други теми няма.
Добър, прекрасен, верен и това
изчерпва всички мои обожания.
Добър, прекрасен, верен — три слова,
но колко много словосъчетания.
До днеска вярност, красота, сърце
ти пръв си съчетал в едно лице.

106

Когато в древни свитъци чета
за устни днес отдавна вече нями,
за пишещата песни красота
във чест на знатни рицари и дами,
по всяка неподправена черта,
ръце и устни, поглед, свежест, сили
аз виждам: в древността са доловили
каква ще бъде твойта красота.
Със поглед на пророк тук всеки ред
се е опитал да те предусети.
Но все пак твоя истински портрет
не са създали древните поети.
А ние днес и в твоя век живеем,
но нямаме перо да те възпеем.

107

Ни моя страх, ни тая звездна твърд,
погълната в грядущето, не знае
дали и колко мойта страст ще трае,
обречена като че ли на смърт.
Луната блесна не след дълъг мрак
напук на предвещаните кончини.
Надеждата е увенчана пак
и мир вещаят белите маслини.
Не те очакват мрак и тъмнина,
а аз ще дишам вечно в тези песни.
Заплашва смърт ония племена,
които са неуки, безсловесни.
Но с теб ще надживеем тук вдълбани
царе от бронз и лаври на тирани.

108

Какво ли тоя мозък ти е дал,
което ти си нямал дотогава?
Какво ли ново, друго бих изпял
за мойта обич или в твоя слава?
Не, нищо, друже. Но пък всеки ден
като молитва аз повтарям вечно,
че ти си мой, и тоя стих за мен
звучи тъй ново и така сърдечно.
Безсмъртната любов не се мени,
не вижда и в любимия промена.
Не знаят бръчки нейните страни,
и старостта е нейна подчинена.
И тя внезапно разцъфтява цяла,
когато се твърди, че е умряла.