Лъжец не ме наричай! Но кажикога съм бил лъжец или изменник?Как бих могъл? В гърдите ти лежисърцето ми като залог и пленник.Ти мой приют! Изчезвах без следа,завръщах се след хиляди скитанияи носех с мен от живата вода,която мие тия злодеяния.Кръвта ми тъне в грехове; все пакне съм достигнал до това падение,завинаги да скъсам с твоя праги с извора на всяко утешение.Какво бих правил аз без тебе тук?Аз имам теб, аз нямам никой друг.
110
Да, вярно е: къде ли аз не бяхи като шут не се опозорих.Как много драгоценности пиляхи много стари рани съживих.Да, вярно е: изкосо гледах азна истината, но от тоя денотново младостта стои пред нас,и само ти си щастие за мен.Но всичко свърши. Моят дух е нов.Аз вече не изострям своя глад,не проверявам твоята любов —ти мой си бог и всичко в тоя свят.В небето си приют ми отредидо тия чисти любещи гърди.
111
За злите ми дела не ме хули.Хули за туй виновната богиня —съдбата ми, която повелидо днес да се прехранвам с милостиня.Беляза ме позорният печат.Като мазач и аз съм цял във тияпетна на моя долен занаят,о, помогни ми ти да ги измия.Настойки от целебни семенаот тебе ще приема без роптание,горчилките ти — без горчивина,лекуващата болка — без страдание.Ти само можеш да ме облекчиш:достатъчно е да ме съжалиш.
112
Но твоята любов и добротазапълниха завинаги следата,която злата хорска клеветавъв тъмните ми бръчки отпечата.И само ти си радост или страх,голяма болка и душевна рана.За всеки друг съм мъртъв: оковахсърцето си в невидима стомана.В такава бездна запокитих ази страх, и нужда от човешка близост,че днес едвам долавям този гласна хули, на хвалебствия и низост.Аз чувам само твоя дъх до мен.Светът без теб е глух, опустошен.
113
Едното ми око се взира в мен,откакто те напуснах, а това,което гледа, гасне всеки ден,изглежда зрящо, вижда, но едва.Не виждат нищо моите очии до сърцето дневния светликне стига с птици, багри и лъчи,и всичко в тях живее само миг.Изящни, груби, приказни нещаобличат те във твоите черти.