Сонети

така лъчист, тъй нежен и прощален…
Да бе и твойто ледено сърце
във този траур нежен и печален,
аз бих се клел, че в мрака грее зрак,
че красотата е бездънен мрак.

133

Бъди проклета ти, душа, задето
другаря ми рани, измъчи мен.
Не стига, дето аз изстрадах, ето,
и той е роб на страшния ти плен.
Жестокият ти поглед ме потресе,
Донесе ми три загуби поне.
Три тежки, черни рани ми нанесе —
от теб, от мен, от него ме отне.
Пусни го ти от твоя плен злокобен
и ако искаш, ще го пазя сам.
Ще бъда страж, бидейки сам поробен,
и във залог сърцето си ще дам.
Но ти не чуваш! Мра във твоя плен
и всичко мое мре и чезне с мен.

134

Признавам, твой е. Но от този час
и аз съм твой — заложен като дреха.
Така ти него — мойто второ аз,
ще пуснеш ли за мен да е утеха?
И ти, и той не искате това.
Не го отстъпваш от суетна слава.
Той в робството ми сам се окова
и мой гарант — в залог у теб остава.
Ти! Ти постъпваш като зъл лихвар.
Изстискваш всяка радост от сърцата.
Преследваш вместо мен един другар —
но пак не ми възвръщаш свободата.
Той себе си заложи вместо мен,
но пак съм аз завинаги във плен.

Този сонет и следващият са построени върху игра на думи.
Името на поета Will (съкратено от William)
на английски значи още воля или желание.

135

Желание — това е мойто име!
Ти много си желала, пожелай
и мен — едно желание, вземи ме,
в желанията място ми отдай!
О, ти, чиято воля е безбрежна,
нима не ще да ми дадеш приют?
Към чуждите желания си нежна,
а само аз от теб не бивам чут.
Но както в тия пълни океани
приют намира онзи скитник дъжд,
сред другите неща, така желани,
ти приюти и мен, поне веднъж.
Не ме заставяй твърде да те моля,
а дай простор на страшната си воля.

136

Душата ти таи едно признание.
Кажи й кой съм аз — тя няма слух.
Аз имам странно прозвище: „желание“,
приют ми е желаещият дух.
И ти, така с желания богата,
вземи и мен със другите ведно.
За щедрите богатства на сърцата
не значи нищо този знак „едно“.
И нищо във безбройната редица,
за теб един, единствен, аз почти
приемам да остана единица,
но стига ти, да ме обикнеш ти.
Влюби се първо в моето название,
а после в мене. Аз съм цял Желание.

137