от теб добити с непосилен труд.Расти душа! Граби от днес нататъкот тялото усещания ти.Изчерпвай всяка радост без остатък,живей в разкош, но външно не блести.Смъртта ще спре пред тоя жив кипеж.Смъртта е тлен, а ти, душа, не мреш.
147
Един болнав недъг е любовта.Със остра жажда ден и нощ томи ме.Недъгава, обича болесттаи в нея туй, което най боли ме.Тя своя лекар — разума гневи:въобще не се поддава на лечение!Но вече тоя лекар заяви,че е изгубил всякакво търпение.И ето ме неизлечим болник.Какво е мир душата ми не знае.А мисълта отскача всеки миг,пилее се без разум и блуждае.Безумен взех нощта за светъл зрак,а ти си ад: непроницаем мрак.
148
О, как слепи очите ми страстта:не са съгласни с повечето зрения.Без ум ли ме остави любовта,та те отричат зримите явления?Щом те са прави, то защо светътсъс моите очи не е съгласен.Ако ли не, защо не заявят,че моят взор е беден и неясен.И кой е прав? Очите или аз?От погледа ми сълзи всичко крият.И слънцето слепее тъй за час,додето бури свода не измият:Слепиш, любов, очите ми с потоци,но пак не скриващ своите пороци.
149
Кой? Аз от теб останах непленен?Но аз нали по собствено желаниевоювам с теб срещу самия мени мра със рядко себеотрицание.Не срещам ли врага ти като враг?Обичам ли когото ненавиждаш?Осъждам се жестоко, знаеш как,когато ти напразно ме обиждаш.Нали и всяка добродетел в менза мен е ценно качество със огледна туй, търпи ли страшния ти плен…Завися цял от властния ти поглед.О, аз разбирам твоето презрение.Ти мразиш в мен лишения от зрение.
150
Каква е тази твоя страшна власт?Как тя над мен безсилния владее?Лишен от воля, лъжа с рядка страсточите си, че слънцето не грее.Така обайва тази сила зла,че аз със чиста съвест и съзнаниепрощавам в тебе злите ти делаи всеки грях наричам обаяние.Това, което мразят в тебе тук,ме покорява и плени безславно.Обичам в теб, което мрази друг,не ме третирай с другите наравно.За любовта ти съм достоен двойно.Обичам в тебе всичко недостойно.
