на смърт осъждаш своите черти.Мнозина те обичат безнадеждно —към никого не се привърза ти.Свой собствен враг, без капка милост свойтоунаследено жилище рушиш.Подриваш тайно тоя покрив, койтоби трябвало с любов да обновиш.O, промени се! Ще простя по-лесно.Живей в сърцето с обич, не с вражди.Стани това, което си телесно,към себе си жесток недей бъди.И тази твоя хубост някой денспаси в сина си, от любов към мен.
11
Ти вехнеш бързо, бързо и растеш.В децата си растеш — ти в тях живееш.И тоя изблик в бодрия младежще считаш свой, когато остарееш.Закон, изпълнен с мъдра красота.Без него старост, немощ, мрак, руинище населят с безумие света,и той ще свърши в шестдесет години.Тоз, който е от красота лишен —безлик и груб — да гине безвъзвратно.Но с красота така си ти дарен,че можеш да я върнеш многократно.Като печат предай и по-нататъкв потомството си своя отпечатък.
12
Когато гледам как летят стрелкитеи в мрак отнасят тоя златен ден,когато вехне всеки цвят в лехитеи кичурът коси е посребрен,когато рони сетен лист дървото —подслон преди за руините стада —и в ритлите един мъртвец — сеното,ни кима с остра, щръкнала брада —тъгувам, че на твоя чар и лятоим предстои да прецъфтят и текато на всеки нежен цвят, когатодруг цвят в пръстта се готви да расте.Щом дните преобръщат всичко в прах,потомство остави да спори с тях.
13
Добре, бъди това, което си.Ще бъдеш ти, додето дишаш тук.Но щом смъртта и тебе покоси,дано за теб ни спомня някой друг.Ти имаш в заем тая красота,но с тебе тя не се ли прекрати,ти пак ще бъдеш, въпреки смъртта,под друг прекрасен лик отново ти.Кой би осъдил своя дом на мраки на студени зимни нощи, щомби могъл да възобнови чрез бракосъдения на разруха дом?Синът ти нека каже някой ден:„Баща ми ли? Той днес живее в мен“.
14
He, po звездите не гадая аз.Не бих могъл да кажа нито думакакво ни носи следващия час,война ли, глад ли, суша или чума.Минутите не зная в своя ходкак с мълнии ще сменят ветровете.И не чета по вечерния сводкаква съдба се пада на царете.Но аз по тия две очи чета,по тия две звезди, че ще оставишбез истина и красота света,ако зърно за посева забравиш.И истината ще лежи в земятаза вечни времена до красотата.