Нещастнико, във твойта рана бърках,

        а своята самичка развредих!

ТОЧИЛКО

        И аз — своята. Спомням си, че веднъж, когато бях влюбен, си строших ножа о един камък, защото го бях заварил през нощта твърде близо до дома на моята Жана. Спомням си още как целувах бухалката й за пране и вимето на кравата, която милата й грапава ръчичка беше доила. А веднъж дори ухажвах вместо любимата си една грахова шушулка; помня как откъснах от нея две зърна и после й ги върнах, казвайки през сълзи: „Дръж, нека бъдат твои, дар от мен!“ Ах, ние, влюбчивите, правим невероятни лудости! Но природата не може без любов, а любовта си е луда по природа!

РОЗАЛИНДА

        Сам не забелязваш правотата на думите си!

ТОЧИЛКО

        Обикновено я забелязвам, но късно, когато вече съм се спънал в нея и съм си счупил свирките!

РОЗАЛИНДА

        Страстта на тоз овчар

        е сродна с моя жар!

ТОЧИЛКО

        И с моя, но не чак толкоз.

ЦЕЛИЯ

        Запитайте старика би ли искал

        да ни нахрани, ако му платим!

        До смърт съм изгладняла!

ТОЧИЛКО

                                Ей, глупако!

РОЗАЛИНДА

        Млък! Той не ти е брат!

КОРИН

                                Кои сте вие?

ТОЧИЛКО

        От теб по-знатни.

КОРИН

                        Иначе тежко ви!

РОЗАЛИНДА

        Млък, казах, шуте! Добър вечер, старче!

КОРИН

        Сполай ви, господине!… И вам също!

РОЗАЛИНДА

        Овчарю стар, с учтивост или злато

        подкрепа ако можем да си купим

        в тоз пусти край, приют и хляб ни дай,

        защото таз девойка от умора

        ще падне вече!

КОРИН

                        Драги господине,

        повярвайте, че много я жалея

        и че желая — повече за нея,

        отколкото за себе си — да бъда

        във състояние да й помогна.

        Но аз на чужда стока съм овчар

        и друг я стриже. Моят господар

        е стиснат и не се старае много

        да си издейства прием на небето

        с гостоприемство земно. При това

        го няма тука. Целият имот

        — колиба, стадо, паша — се продава;

        а нашата храна не е за вас…

        Все пак елате! Ний сме люде прости,

        но нивга не отказваме на гости.

РОЗАЛИНДА

        А кой е купувачът?

КОРИН

                        Този момък,

        с когото ме видяхте да говоря.

        Но него му е другаде главата.

РОЗАЛИНДА

        Тогава, ако туй не е нередно,

        купи колиба, пасбище и стадо

        за наша сметка!

ЦЕЛИЯ

                        И от нас ще имаш

        надбавка към заплатата. Туй място

        допада ми. Аз бих живяла тук.

КОРИН

        Нередно няма. Всичко е за продан.

        Елате с мен и ако ви допаднат

        земята, добивът, животът тук,

        покупката за вас ще свърша лесно

        и вам ще служа предано и честно!

Вы читаете Както ви харесва
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату