ПЕТА СЦЕНА
АМИЕН
„Тоз, който е роден
да спи под дъб зелен
и птичи гласове
със песен да зове,
нека в шумата дойде завчас,
нека в шумата дойде при нас —
сред нея тук
враг няма друг
освен зимния вихър и мраз!“
ЖАК
Още, още! Продължавайте, моля ви!
АМИЕН
Ще ви докарам меланхолия, месьо Жак.
ЖАК
Толкоз по-добре! Продължавайте! Аз пия меланхолия от песните, както невестулката изпива птичите яйца. Пейте още, моля ви!
АМИЕН
Гласът ми пресипна и няма да ви задоволи.
ЖАК
Не искам да ме задоволявате — искам да пеете! Хайде продължете! Още една строфа! Нали така се наричаха тези поетични форми?
АМИЕН
Наричайте ги, както щете, месьо Жак.
ЖАК
Правилно! Какво ще им помня имената, да не са ми длъжници! Хайде, ще пеете ли?
АМИЕН
Повече по ваше настояване, отколкото за свое удоволствие.
ЖАК
Тъй да бъде и ако някога изкажа някому благодарност, ще бъде на вас… Макар че всички тези учтивости ми напомнят мимиките на два павиана, които се срещат. Когато някой почне да ми благодари, имам чувството, че просяк ме благославя за петака, който съм му хвърлил. Хайде, пейте!… А вие, ако не искате да пеете, затваряйте си устата!
АМИЕН
Добре, ще я изкарам докрай. Вие, господа, постелете през това време — князът ще пирува тук под дървото… Той днес ви дири цял ден!
ЖАК
А пък аз цял ден го отбягвах. Много обича да спори. На мен ми идват не по-малко мисли, отколкото на него, но не се хваля с това. Хайде, чуруликайте!
ВСИЧКИ
„Тоз, чийто кралски двор
е волният простор,
и който е готов
да се прехранва с лов,
нека в шумата дойде завчас,
нека в шумата дойде при нас —
сред нея тук
враг няма друг
освен зимния вихър и мраз!“
ЖАК
Ще ви кажа едни нови думи за тази мелодия. Съчиних ги вчера с големи напъни на поетическата си дарба.
АМИЕН
А пък аз ще ги изпея!
ЖАК
Как бяха?… А, така:
„Тоз, който тъй е луд,
че вместо тих уют
търпи и мраз, и глад
с магарешки инат,
нека в шумата дойде, дукдам,
нека в шумата дойде, букдам13 —
сред нея тук
враг няма друг
освен всеки на себе си сам!“
АМИЕН
А какво значат тези „дукдам-букдам“?
ЖАК
