да се разтапяш от страстта да служиш,
тъй както аз пред Фебе!
ФЕБЕ
А аз пред Ганимед!
ОРЛАНДО
А аз пред Розалинда!
РОЗАЛИНДА
А аз пред никоя жена!
ФЕБЕ
Тогава
защо ме укоряваш, че те любя?
СИЛВИЙ
Защо ме укоряваш, че те любя?
ОРЛАНДО
Защо ме укоряваш, че те любя?
РОЗАЛИНДА
Кому във същност ти отправяш свойто
„Защо ме укоряваш, че те любя?“
ОРЛАНДО
Към таз, която е от нас далеч
и, ах, не чува мойта страстна реч!
РОЗАЛИНДА
Престанете с тази песен! Тя ми напомня виене на ирландски вълци по месечината!
Ще ти помогна, стига да успея.
Бих ви обикнал, стига да можех… Слушайте вълшебника!… Утре обща среща тук!
Ще се венчая за теб, ако взема жена; а ще се венчая утре.
Ще те задоволя, ако мога да задоволя мъж; а утре ще се венчаеш.
Ще те зарадвам, ако което ти харесва, те зарадва; а утре ще се венчаеш. Значи бъдете всички на срещата!
Ти, ако е вярно, че обичаш Розалинда!
Ти, ако е вярно, че обичаш Фебе!… И аз, ако е вярно, че не обичам никоя жена! И тъй, прощавайте! Всеки е получил призовката си!
СИЛВИЙ
Ще се явя непременно!
ФЕБЕ
И аз!
ОРЛАНДО
И аз!
ТРЕТА СЦЕНА