Венецианският търговец

Уилям ШекспирВенецианският търговец

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА

ДОЖЪТ НА ВЕНЕЦИЯ

МАРОКАНСКИЯТ ПРИНЦ, АРАГОНСКИЯТ ПРИНЦ — годежници на Порция

АНТОНИО — венециански търговец

БАСАНИО — негов приятел, годежник на Порция

ГРАЦИАНО, САЛЕРИО, СОЛАНИО — приятели на Антонио и Басанио

ЛОРЕНЦО — любим на Джесика

ШЕЙЛОК — евреин-лихвар

ТУБАЛ — евреин, негов приятел

ЛАНЧИЛОТО ГОБО — смешник, слуга на Шейлок

СТАРИЯТ ГОБО — баща на Ланчилото

ЛЕОНАРДО — слуга на Басанио

БАЛТАЗАР, СТЕФАНО — слуги на Порция

ПОРЦИЯ — богата наследница

НЕРИСА — нейна прислужница

ДЖЕСИКА — дъщеря на Шейлок

Венециански благородници, Членове на съда, Тъмничар, Слуги и други.

Място на действието: Венеция и Белмонте — местност, недалеч от нея, на твърдата земя.

ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ

ПЪРВА СЦЕНА

Улица във Венеция.

Влизат Антонио, Салерио и Соланио.

АНТОНИО

        Наистина не знам защо съм тъжен.

        Измъчва ме това неясно чувство

        и чувствам, че и вас измъчвам с него,

        но де съм я прихванал таз тъга,

        в какво се крие нейната причина,

        недоумявам и съм тъй объркан,

        че себе си не мога да позная.

САЛЕРИО

        Умът ви по моретата се мята,

        там, дето тежките ви галеони1

        като велможи или богаташи,

        участващи във пъстроцветен празник,

        поглеждат отвисоко дребосъка

        на корабчетата, които бързат

        поклони да им сторят до водата,

        когато те, платна издули гордо,

        тържествено минават покрай тях.

СОЛАНИО

        Да имах толкоз стоки по морето,

        повярвайте, синьор, и аз бих бил

        при тях със ум и чувства постоянно:

        през миг — през два тревици щях да скубя,

        да проверявам вятъра; по карти

        убежища и пътища бих търсил;

        и всяко нещо, криещо опасност

        за стоката ми, несъмнено би ме

        изпълвало с тъга!

САЛЕРИО

                        А моят дъх,

        в лъжицата щом духна, би охлаждал

        не гозбата, а мене с мисълта

        за туй, каква щета ми би нанесъл

        един по-силен вятър във морето;

        видът на пясъчния ми часовник

        ми би рисувал плитчини и моя

        „Свети Андрей“, заровил кил във тях

        и скършил най-високата си мачта,

        за да целуне гроба си; във черква

        видът на камъка й би ми спомнял,

        че има някъде скали опасни,

        от чийто допир крехкият ми кораб

        могъл би да подправи океана

        със моя чер пипер и да наметне

        талазите му с моите коприни!

        Накратко, все бих мислил колко лесно

        сега си всичко, а след малко — нищо.

        Но знаейки, че мисля за това

        не би било мислимо да не зная

        какво ме прави тъжен! Хайде де!

        Антонио, туй, дето ви измъчва,

        се казва не тъга, а търговия.

АНТОНИО

        Не, моите товари не пътуват

        в една посока и в единствен трюм,

        пък и богатството ми не зависи

        от изхода на таз година само.

        Не, не заради стоки съм печален.

СОЛАНИО