Чудесно казано! Не е ли срамно
величие да гониш, без да имаш
печата, че достоен си за него?
Във гордост незаслужена не бива
да се намята никой! Ако служби
купуваха се само със заслуги
и почести добиваха се само
по честен начин! О, тогава колко
от тез, които чакат гологлави,
вървели биха със глави покрити!
И колко, дето днеска заповядват,
се биха подчинявали! От много
простащина нахална би било
очистено зърното благородно
и много благородство срамежливо
би блеснало сред измета на дните
за нова чест!… Но изборът ме чака:
„От мене ще получиш, каквото си заслужил.“
И аз го взимам! Дайте ми ключето,
за да отхлупя жребия си!… Ето!
ПОРЦИЯ
Тъй дълга реч за тъй нещастен избор!
АРАГОНСКИЯТ ПРИНЦ
Какво е туй? Един изплезен урод,
подаващ лист, предназначен за мен!
О, колко е далеч това плашило
от вас, синьора, и от всички мои
надежди и действителни достойнства!
„От мене ще получиш, каквото си заслужил.“
Това ли съм заслужил? Грозен присмех?
Не ща да вярвам! Чаках друга участ!
ПОРЦИЯ
Осъденият, принце, рядко смята,
че право го е съдил съдията.
АРАГОНСКИЯТ ПРИНЦ
Какво тук пише?
„Седем пъти в огън бях,
седем пъти туй разбрах:
Следвай разума без страх,
а бъди с мечтите плах.
Много хора с горд замах
гонят сенки и за тях
стават като мен за смях.
В път обратен вдигай прах
и прости тоз малък грях,
че над теб се подиграх.“
О, и век да чакам тук,
краят няма да е друг!
Малко ли ми бе това —
една глупава глава,
та сега, о, богове,
трябва да се връщам с две?
Сбогом, ангел мой. До смърт
клетвата ще пазя твърд!
ПОРЦИЯ
…Така молецът каза на свещта.
Тез мъдреци уж знаят сто неща,
но нещо щом потрябва да решат,
успяват безотказно да сгрешат!
НЕРИСА
Тя, старата пословица си знае:
бесило ли, венчило ли — съдба е!
ПОРЦИЯ
Е, да. Спусни завеската, Нериса!
СЛУГАТА
Къде ли господарката се дява?
ПОРЦИЯ
Тя дява се, приятелю, тъдява.
СЛУГА
Простете, господарко!… Вън пред входа
пристигнал е венецианец млад
да извести, че вашият палат
ще бъде посетен от този, чийто
слуга бил той и от чието име
донесъл е веществени привети,
