Венецианският търговец

        да бъде музиката тръбна слава,

        сигнал звънлив, при чийто първи звук

        тълпата верноподанна се скланя

        пред току-що венчания монарх;

        или да спомня утринните звуци,

        които се прокрадват все по-ясни

        във сънното ухо на годеника

        и канят го на сватба!… Ето, той

        пристъпва като младия Херакъл —

        и при това подтикван от любов! —

        когато иде да освобождава

        ридаещата Троя от онази

        девича дан, която тя дължала

        на морското чудовище39. И аз

        съм жертвата, а пък това са там

        троянките, следящи с ужас ням

        какъв ще бъде изходът на боя.

        Животът мой зависим е от твоя,

        геройо скъп, и този бой свиреп

        вълнува мене повече от теб!

                        ПЕСЕН (която трае, докато Басанио разглежда ковчежетата)

                „Къде се ражда любовта ни?
                В гръдта? В ума? С какво се храни?
                И кой й пее нани-нани?
                Кажи, кажи!

                От среща на очи родена,
                тя суче ласки два-три дена,
                но на четвъртия, студена,
                лежи, лежи!
                        И й пеят нани-нани
                        погребалните камбани.
                        Бим-бам-бум!“

ВСИЧКИ

                        „Бим-бам-бум!“

БАСАНИО

        Едно е външност, а пък друго — същност.

        Украсата — каква велика сила!

        В съда кое престъпническо дело,

        подправено със словеса умело,

        не се е отървало? От амвона

        коя греховна ерес, подкрепена

        от изглед благ и два свещени текста,

        не е успяла да добие вид

        на божа правда? Няма ни един

        порок човешки, да не носи външно

        цвета на добродетел! Само колко

        страхливци, надарени със сърца

        измамни като стъпала от пясък,

        са пуснали бради като на Марс40.

        но изкорми ги — черният им дроб,

        във който смелостта се съхранява,

        не чер, а млечнобял ще се окаже.

        Затуй и кичат се с мъжествен нараст,

        да плашат гаргите! Ами жените,

        нима не си купуват хубостта

        на грамове? И, о, природно чудо:

        тез, дето с нея кичат се по-тежко,

        по-леки се оказват! Кой не знае,

        че буклите им, тези златни змийки,

        играещи тъй младо със ветреца,

        получени са често във наследство

        от чужди чар, че расли са на череп,

        отколе в гроба? Всякоя украса

        е бряг, приканващ със скали подводни,

        красиво було, под което често

        се крие грозотия. Тя е ловка

        примамка, чрез която хитростта

        пленява разума. Затуй, о, злато,

        разкошно, но все пак неуголило,

        глада на Мидас41, аз не те желая!

        И теб не ща, сребро, посредник, тичащ

        между човеците! Но ти, олово,

        ме трогваш със суровото си слово

        и радваш ме със своя облик сив.

        Избирам те! Дано да съм щастлив!

ПОРЦИЯ

        Как всички други чувства отлетяха;

        съмненията, рязката уплаха,

        гнетът и ревността зеленоока!

        Любов, смири на радостта потока,

        възторга сдръж, екстаза отслаби —

        със щастие преляло да не би

        да ме удавят!

БАСАНИО (отваря оловното ковчеже)