Венецианският търговец

                        Порция! Ликът ви!

        Не, не, успял е някой полубог

        почти да сътвори човек отново!

        О, тез очи! Дали се движат те,

        или така изглежда ми, защото

        аз движа своите? О, двете устни,

        които дъх нектарен е открехнал!

        Такава именно раздяла сладка

        на сладката им дружба отговаря!

        Косите? Да, художникът от тях

        с умение на паяк изтъкал е

        златиста мрежа, за да падат в нея

        като комарчета сърцата мъжки;

        но как с очите е успял, не зная —

        когато нарисувал е едното,

        как то не му е заслепило двете,

        та смогнал е да му изпише братче?

        А както моята похвала куца

        пред таз тъй вярна снимка от живота,

        така самата тя напразно тича

        зад образеца жив!… Но нека видим

        какво ще ми предскаже този свитък:

Чете.

                „Ти разбра, че външността

                често крие суета

                и под мойта сивота,

                смел, отвори си врата

                към сплавта от красота

                и душевна чистота.

                Ако нейде по света

                нямаш другаде мечта,

                за целувката света

                слей със Порция уста!“

        Мил свитък, но угодно ли е вам?

        Пристъпвам, за да взема и да дам!

Целува я.

        Като атлета, който чувства ясно

        сред одобрението многогласно,

        че е надвил, но още изумен е

        и в шемет пита се: „Дали за мене

        са всички тез възторзи, или не?“,

        така и аз, пред вас на колене,

        със кръв, шумяща във главата лудо,

        не вярвам в туй невероятно чудо,

        додето то е голо и само,

        без подпис ваш, заверка и клеймо.

ПОРЦИЯ

        Басанио, мой скъпи, туй съм аз.

        Не съм тщеславна, но заради вас

        бих искала да съм хиляда пъти

        по-хубава, по-умна, по-богата!

        Във вашите очи за да израсна,

        мечтая да надмина всяка друга

        по дарби, чарове, имоти, връзки.

        Но сборът на това, което имам,

        е празен сбор от нули: аз съм проста,

        неука и неопитна девойка,

        щастлива, че не е все още стара,

        за да се учи; още по-щастлива,

        че е израсла не дотолкоз тъпа,

        та да не може да се образова;

        и най-щастлива, че на вас отдава

        за ръководство разума си крехък,

        учителю, владетелю, кралю!

        Със мене всичко мое става ваше.

        Аз бях глава на този дом, хазайка

        на таз прислуга, господарка пълна

        на себе си. От днеска дом, прислуга,

        самата аз — сме ваши. В знак на туй

        вземете, господарю, този пръстен,

        но знайте: ако с други го смените,

        загубите го или подарите,

        това на мен причина ще достави

        със право да отхвърля любовта ви!

БАСАНИО

        Синьора, вий отнехте ми речта!

        Сама кръвта ми сякаш ви говори

        и пълни ме със радостния смут,

        настъпващ във тълпата забръмчала

        след словото на краля й обичан,

        когато всички чувства се взаимно

        унищожават и остава само

        ликуване, изказано и не —

        но вярвайте, ако се разделят

        тоз пръст и пръстен, в мене дух и плът

        ще се разкъсат. И тогава знайте,

        че вашият Басанио е мъртъв.