НЕРИСА
Госпожо, господине, дойде ред
за всички тук присъстващи, чиито
желания се сбъднаха напълно,
да викнат: „Радост! Радост и любов
за господарката и господаря!“
ГРАЦИАНО
Вам, господарю мой, и вам, синьора,
аз щастие безкрайно пожелавам,
защото се надявам, че и вие,
когато дойде време за венчавка,
не ще откажете наред със вас
такъв обряд да изтърпя и аз.
БАСАНИО
От все сърце, но откъде жена?
ГРАЦИАНО
Аз я дължа на вашта добрина.
Съзряхте вий хазайката, на мен пък
прислужницата хвана ми окото;
вий влюбихте се пламенно, аз също
реших от вас назад да не остана;
от жребий вий зависехте, аз тоже
на косъм бях но същата причина,
защото, колкото и пот да леех
във ласки и макар от нежни думи
да ми пресъхна гърлото, успях
от таз красавица да грабна само
това полусъгласие най-сетне —
и моля бога да не се отметне! —
че с мен ще се венчае, ако вие
успеете да вземете ръката
на господарката й. Инак — ядец!
ПОРЦИЯ
Нима това е истина, Нериса?
НЕРИСА
Ах, да, синьора, ако разрешите.
БАСАНИО
А честно ли говориш, Грациано?
ГРАЦИАНО
Съвсем честно, синьор!
БАСАНИО
Тогава сватбата ви ще бъде чест за нашето празненство.
ГРАЦИАНО
И който направи първото момче, получава кесия с дукати!
НЕРИСА
Добре ще е да ти падне!
ГРАЦИАНО
Напротив, тъкмо ако ми падне, няма да е добре!
Но кой се вижда?
Лоренцо с друговерката. И с тях
Салерио, приятелят ми стар!
БАСАНИО
Лоренцо и Салерио — чудесно!
Добре дошли, ако съм вече в право
така да ви приветствам в този дом!
Прекрасна Порция, това са мои
приятели.
ПОРЦИЯ
И мои също значи.
Бъдете наши гости, господа!
ЛОРЕНЦО
Благодаря за таз висока чест.
Да си призная, не възнамерявах
да идвам тук, но срещнахме случайно
Салерио и той почти насила
ни взе със себе си.
САЛЕРИО
И знам защо.
Синьор Антонио ви поздравява.
БАСАНИО
Преди да го отворя, как е той?
САЛЕРИО
Не е добре, макар и да е здрав,
но здрав по дух, макар и не добре.
