Венецианският търговец

        но тъй, че новината да смекчим.

САЛЕРИО

        Разбира се — друг, толкоз благороден

        търговец не е раждала земята!

        Аз чух го как с Басанио прости се.

        Басанио му казваше, че няма

        да се забави, а пък той отвърна:

        „Недей заради мене да избързваш

        с делата си, Басанио, стой там,

        додето те съзреят. И не давай

        на спомена за полицата никак

        да помрачава леките ти дни!

        Бъди изпълнен с веселост и нека

        насочени са твоите мисли само

        към нежните прояви на любов,

        които там ще сметнеш за уместни!“

        Тъй каза и с очи уголемени

        от сълзите, извърна се неловко

        и гърбом, странно някак си му даде

        ръката си. И тъй се разделиха.

СОЛАНИО

        Да, мисля, че едничка тази дружба

        го свързва със живота. Но да идем

        скръбта му да прогоним с дума блага!

САЛЕРИО

        Разбира се! Да тръгваме веднага!

Излизат.

ДЕВЕТА СЦЕНА

Белмонте. Стая в дома на Порция.

Влиза Нериса, съпроводена от Слуга.

НЕРИСА

        Откривай бърже! Принцът арагонски

        положи вече клетва и се готви

        към избор да пристъпи незабавно!

Тръбен звук. Влизат Арагонският принц и

Порция, следвани от Свитите си.

ПОРЦИЯ

        А туй са, благородни принце, трите

        ковчежета. Улучите ли вие

        това, в което скрит е моят образ,

        веднага ще празнуваме венчавка;

        при неуспех обаче пак тъй бързо

        ще трябва да заминете оттук.

АРАГОНСКИЯТ ПРИНЦ

        Синьора, аз положих тройна клетва:

        във случай че съдбата измени ми,

        най-първо никому да не разкрия

        кое от тез ковчежета избрал съм;

        след туй, докато жив съм на земята,

        да не помисля вече за женитба;

        и, най-подир, оттук да отпътувам

        без дума повече.

ПОРЦИЯ

                        Да, тази клетва

        е длъжен да положи всеки, който

        решил е да рискува много нещо

        за нещо толкоз малко като мен.

АРАГОНСКИЯТ ПРИНЦ

        И аз ще го рискувам, честно слово!

        Какво? До злато и сребро — олово?

        „Със мене ще рискуваш това, което имаш.“

        Съгласен, но поне да бе красиво,

        а то олово тягостно и сиво!

        Да видим златото. Е, туй е друго:

        „Във мене ще намериш, което иска всеки.“

        Но да не би таз дума „всеки“ тука

        да означава паплачта неука,

        която вижда видимото само

        и вместо да прониква в същността,

        като глупачка-лястовичка слепва

        гнездото си отвънка, по стените,

        изложени на всеки дъжд и вятър?

        Не, аз не ща мечтата на такава

        необразована и низка гмеж!

        Да видим ти какво ще ми дадеш,

        съкровищниче сребърно. Аха:

        „От мене ще получиш, каквото си заслужил.“