ЛОРЕНЦО
Приятели, забавих ви, простете!
Виновни са делата ми, не аз.
Когато вий девойки ще крадете,
ще ви платя с търпение тогаз.
Елате по насам. Във този дом
живее израилският ми татко.
Хей! Има ли там някой? Обади се!
ДЖЕСИКА
Кой вика? Кои сте вий? Отговорете,
макар да зная чий е този глас.
ЛОРЕНЦО
Това съм аз: Лоренцо, твоят скъп!
ДЖЕСИКА
Лоренцо — да. Мой скъп — и туй е вярно.
Но аз дали съм скъпа на Лоренцо?
ЛОРЕНЦО
И още как! Виж, казват го звездите
и твоята душа го потвърждава!
ДЖЕСИКА
Дръж туй сандъче! Струва си труда.
Добре е, че не можеш да ме видиш.
Срамувам се от тази си премяна.
Но любовта е сляпа — който люби,
не вижда прелестните лудории,
които върши. Купидон34 самичък
навярно би поруменял от свян,
да би ме зърнал в тез момчешки дрехи!
ЛОРЕНЦО
Ела! Ще носиш факлата пред мен.
ДЖЕСИКА
Какво? Сама да светя на срама си?
Любими, той и тъй е твърде явен
и по-добре да го държим във сянка!
ЛОРЕНЦО
Бъди спокойна, крие те чудесно
тоз пажески костюм. Не се бави,
че, виж, нощта се готви да побегне,
а у Басанио ни чака празник!
ДЖЕСИКА
Минута само, да се позлатя
със повечко дукати, и пристигам.
ГРАЦИАНО
Кълна се в маската си, туй девойче
е всичко друго, само не еврейка!
ЛОРЕНЦО
А аз пък се кълна, че я обичам!
Тя умна е, доколкото разбирам;
красива, ако взорът ме не лъже;
и вярна, както с дело го доказва;
и точно тъй красива, вярна, умна,
в душата ми ще царствува навеки!
А, мила, ти си тук? Напред тогаз.
Маскираните чакат само нас!
АНТОНИО
Хей, кой е там?
ГРАЦИАНО
Аз, синьор Антонио.
АНТОНИО
Е, Грациано, бива ли така?
Часът е девет! Всички ви очакват!
Отлага се пирът. Излезе вятър.
Басанио на кораба е вече,
аз пръснах двайсет души да ви дирят!
