Черен ад!
Какво е туй? О, ужас! Грозен череп
със свитъче във орбитата куха:
„Прах е винаги почти
всичко, що отвън блести.
Във мъртвешките черти
тази мъдрост прочети:
който глупаво ламти
все по златни красоти,
в края ще го сполети
край на празните мечти.
Тръгвай и със тях и ти
до смъртта си се прости!“
Сбогом, слънце! Идвай, мраз!
Порция, желах те аз,
но не пощя съдбата да ни свърже,
а неуспелите си тръгват бърже!
ПОРЦИЯ
А ний да дръпнем нашата завеска.
Чудесно отървахме се за днеска.
Дано и всеки негов тъмен брат
така успешно върне се назад!
ОСМА СЦЕНА
САЛЕРИО
Басанио и Грациано с него
отплаваха, така е. Но Лоренцо
не е със тях.
СОЛАНИО
Пък аз разбрах, че Шейлок
разбудил Дожа36, който тръгнал с него,
за да претърси кораба на кея.
САЛЕРИО
Той, корабът, бе вече във морето,
но хора съобщиха, че видели
Лоренцо с Джесика в една гондола;
Антонио и той закле се също,
че влюбените бегълци не са
отплавали с Басанио.
СОЛАНИО
Възможно.
Но пръв път съм свидетел на такава
чудата смес от чувства разнородни,
каквато днеска кучият евреин
издаде в своите вопли из града:
„О, мойто чадо! Моите дукати!
Открадната! О, крадлата! И то
от християнин! О, дукати мои
от християните! Закона! Съд!
Една — не, две! — торбички със дукати!
И два брилянта! Те са върху нея!
О, дъще! Дръжте я! О, чадо мое!
Торбичките ми! Дъщеря ми! О!“
САЛЕРИО
И рой хлапета тичат подир него
със вик: „Торбичките му! Дъщеря му!“
СОЛАНИО
Но своя срок Антонио да помни,
че току-виж платил за всичко туй!
САЛЕРИО
Сега се сетих: със един французин
говорих преди ден и той ми каза,
че наш търговски кораб бил потънал
в ръкава, който Франция дели
от Англия. Помислих си дали
не е пък на Антонио и тайно
помолих се да бъде нечий друг.
СОЛАНИО
Все пак за туй ще трябва да му кажем,
