Венецианският търговец

Джесика и Лоренцо излизат.

                        Чувай, Балтазар!

        До днес ти бил си ми служител верен

        и днес на твойта вярност се осланям.

        Вземи това писмо, лети със него

        към Падуа и го предай в ръцете

        на братовчед ми, ти го знаеш, доктор

        Беларио. От него ще получиш

        книжа и дрехи. Грабвай ги и тичай

        към корабчето, дето всеки ден

        пътува към Венеция! Когато

        пристигнеш там, аз вече ще те чакам.

БАЛТАЗАР

        Не ще загубя нито миг, синьора!

Излиза.

ПОРЦИЯ

        Ела, Нериса! Нещо съм скроила:

        ще видим ние своите съпрузи,

        преди да ни очакват.

НЕРИСА

                                Ами те?

        И те ли ще ни видят?

ПОРЦИЯ

                                Ще ни видят,

        но в дрехи, чийто вид ще ги излъже,

        че сме снабдени със онуй, което

        ни липсва всъщност. Щом се пременим

        като младежи, хващам се на бас,

        по-ловкият от тях ще бъда аз:

        Две ситни крачици в една веднага

        ще удължа и със ръка на шпага,

        подсказвайки със своето гласче,

        че правя се на мъж, а съм момче,

        ще записукам за ужасни свади,

        за врагове, лежащи на грамади;

        ще лъжа за красавици, които,

        понеже до сърцето ми закрито

        да си проправят път не са успели,

        са заболели и дори измрели

        като мухи! Но нямало е как!

        От мен да е зависело, все пак

        за други там оставил бих ги живи,

        но те… И тъй хлапащини лъжливи

        ще трупам, та да мисли всеки мъж,

        че правилно узнал е изведнъж

        под моите обноски кавалера,

        излюпен от училището вчера!

        О, аз го знам тоз тип на самохвалко

        и мога от хвалбите му не малко

        да пусна в ход!

НЕРИСА

                        Разбрах ви. Значи трябва

        аз също да си сложа нещо мъжко?

ПОРЦИЯ

        Ах, как го каза! Някой да те чуе!

        Подробностите след това! Ела!

        Пред парка чака нашата кола.

        Върви след мен! Минутите летят,

        а имаме над двайсет мили път!

Излизат.

ПЕТА СЦЕНА

Парк в Белмонте.

Влизат Ланчилото и Джесика.

ЛАНЧИЛОТО

        Точно така. Казано е: греховете на бащите падат върху децата им. И затова, повтарям, страх ме е за вас. Винаги съм ви говорил откровено и затова ви изказвам пертурбацията си: можете да бъдете съвсем спокойна, положителен съм, че сте осъдена на вечни мъки! Вярно, в ума ми се ражда една надежда, но и тя е такава една, тъй да се каже, незаконородена…

ДЖЕСИКА

        А каква е, ако мога да зная?

ЛАНЧИЛОТО

        Ами такава: надявам се, че вашият баща не ви е направил; тогава няма да сте дъщеря на евреин.