под тежестта? Защо и те да нямат
легла от пух, небцето си и те
да не услаждат с ястия отбрани?“
Ще кажете: „Но робите са наши!“
И аз ви казвам: Този фунт месо
е мой, платен от мен, и аз съм прав
да си го искам. Ако той ми бъде
отказан тука, срам за този съд,
позор за венецианските закони!
Аз диря правосъдие и питам:
дали ще го получа, или не?
ДОЖЪТ
Съдът отлага се, додето дойде
Беларио, юристът падуански,
когото сме поканили нарочно
да се произнесе по този случай.
СОЛАНИО
От Падуа пристигна току-що
вестител, ваша светлост.
ДОЖЪТ
Нека влезе!
БАСАНИО
Антонио! Главата горе! Дръж се!
Ще дам на тоз евреин всичко свое —
и кости, и месо! — преди да вземе
за моя заем капка кръв от теб!
АНТОНИО
Не, аз съм заразената овца
от стадото, за ножа само годна;
плодът размекнат, който пада първи
от клонката. И нека бъде тъй!
Ти можеш само да останеш жив,
за да напишеш епитаф горчив
над гроба ми.
ДОЖЪТ
От Падуа щом идеш,
Беларио навярно те изпраща.
НЕРИСА
Да, ваша светлост, и със мене своите
приветствия.
ГРАЦИАНО
Евреино, защо
си точиш ножа толкова усърдно
о тока на обувката?
ШЕЙЛОК
По-лесно
да реже неустойки!
ГРАЦИАНО
Не о тока —
точи го о душата си жестока!
По острота пред нея той отстъпва:
с тъй тънко острие е тя, че даже
секирата на градския палач
не й е равна! Казвай, ни една ли
молба до тебе не намира достъп?
ШЕЙЛОК
От твоя ум родена, ни една!
ГРАЦИАНО
Презрян копой! Това, че съществуваш,
разклаща християнската ми вяра
и кара ме да вярвам с Питагора,
че могат животинските души
в човешките тела да се преселват44.
Душата ти, преди да стане твоя,
била е скрита в тялото на вълк,
обесен за разкъсване на хора45,
но с вой отскубнала се е от клупа,
открила те е в грешната утроба
на майка ти и вляла се е в тебе,
за да израснеш звяр в човешки вид!
ШЕЙЛОК
Със викане не се изтрива подпис
на полица. Не си дери гласа
и острите си думи запази
за други спор. Аз диря свойто право.
ДОЖЪТ
В това писмо Беларио ни пише,
