ви беше нужен заемът?
Здравейте,
дълбокоуважаеми синьоре!
Току-що честното ви име беше
на устните ни.
АНТОНИО
Слушайте вий, Шейлок:
макар пари до днеска да не съм
ни давал, нито вземал със прибавка,
туй правило реших да наруша,
за да помогна на един приятел.
Узна ли той за колко става дума?
ШЕЙЛОК
Да, да, три хиляди. Прилична сума.
АНТОНИО
За срок — три месеца.
ШЕЙЛОК
Да, бях забравил.
Три месеца, тъй беше. Да, и вие
ще поръчителствате. Да помислим.
Но чакайте за миг: та вие, значи,
не давате във заем за печалба —
добре ли чух?
АНТОНИО
Да, нямам този навик.
ШЕЙЛОК
Когато Яков18 гледаше овцете
на вуйчо си Лаван — тоз Яков стана,
защото майка му за туй помогна,
наш трети праотец, да, точно трети
след Авраама…
АНТОНИО
И какво от туй?
Или и той е взимал вече лихва?
ШЕЙЛОК
Не, не! Не точно лихва. Не това,
което вий нарекли бихте „лихва“.
Той стори друго. Беше се условил
със вуйчо си, че той ще му плати
с тез агнета, които ще са пъстри
или напръскани. И щом наесен
овцете се разгониха и бяха
насочени към кочовете, тъй че
започна между вълнестите двойки
естественото дело на заплода,
пастирът досетлив забоде бързо
пред всяка от зачеващите женски
една нашарена със ножче пръчка,
та щом се те обягниха напролет,
родиха пъстри малки. И те бяха
за Якова. И бог благослови
успеха му. И затова до днес е
благословена всякоя печалба,
която е без кражба.
АНТОНИО
Но на Яков
оказало е щастието помощ,
а то не е подвластно на човека
и само от Всевишния зависи.
И после мигар може този пример
да освети лихварството? Или
парите са за тебе овче стадо?
ШЕЙЛОК
Не знам, ала и те плодят се бързо
в кошарите ми. Чувайте…
АНТОНИО
Видя ли,
Басанио — той, дяволът, четял
наопаки и библията даже!
Такваз душа безнравствена, която
светинята използва за свидетел,
напомня ми злодей с усмивка нежна
и румен плод със червей. Да, лъжата
нерядко бива прелестна наглед!
ШЕЙЛОК
Три хиляди дуката — кръгла сума…
Три месеца от дванайсетте… Да видим…
