МИСТРИС ФОРТ
Мистрис Пейдж! Тъкмо бях тръгнала към вас!
МИСТРИС ПЕЙДЖ
А пък аз — към вас! Но вие имате лош вид!
МИСТРИС ФОРТ
Едва ли. Притежавам доказателство за обратното.
МИСТРИС ПЕЙДЖ
Пък аз ви казвам, че видът ви е лош.
МИСТРИС ФОРТ
И така да е. Но, повтарям, бих могла да ви докажа, че изглеждам доста добре. О, мистрис Пейдж, посъветвайте ме, моля ви се!
МИСТРИС ПЕЙДЖ
Какво ви е, мила?
МИСТРИС ФОРТ
Ах, драга! Да не ме спираше една дреболийка, бих могла да се сдобия с висока чест!
МИСТРИС ПЕЙДЖ
Зарежете дреболийката и дръжте честта! Казвайте! Какво има?
МИСТРИС ФОРТ
Това, че ако се реша да ида в ада за вечни времена, бих могла още сега да получа рицарска титла.
МИСТРИС ПЕЙДЖ
Какво? Не може да бъде! „Сър Алиса Форт“! Виждала съм такива рицарки по кръстопътищата! По- добре си останете в доброто наше съсловие.
МИСТРИС ФОРТ
Но защо само губим време!
На, четете, четете! Ето как бих могла да стигна до рицарството! Додето имам очи да различавам по вид хората, на дебел човек вече няма да повярвам! А толкоз възпитано говореше, тъй възхваляваше женската скромност, така строго порицаваше всяка неморална постъпка! Бих се заклела, че каквото му е на устата, това му е и на сърцето; а то мислите му били толкоз далеч от думите, колкото уличната песничка от стотния псалм! Коя буря изхвърли на Уиндзорския бряг този кит с толкоз тона мас в корема? И как да му отмъстя? Най-добре ще е да му подклаждам надеждите, додето порочният огън на сладострастието го опържи в собствената му лой! Виждали ли сте друг път такова чудо?
МИСТРИС ПЕЙДЖ
Точ в точ еднакви! Само тук името е Пейдж, а тука — Форт. За да успокоя незаслужено обиденото ви достойнство, ето ви едно братче-близначе на писмото ви. Но нека вашето получи цялото наследство, защото моето се отказва в негова полза. Сигурна съм, че този шопар има хиляди такива копия с празно място за името! А може и да са повече! И тези дори навярно не са от първото издание! Обзалагам се, че е почнал и да ги печата! Навярно изобщо не гледа какво натиска в пресата си, щом иска да натисне и нас двете! Но предпочитам да съм гигантка и да лежа под планината Пелион32! Честна дума, по-лесно ще намериш на този свят двайсет порочни гълъбици, отколкото един добродетелен мъж!
МИСТРИС ФОРТ
Съвсем еднакви! Същият почерк, същите думи! За какви ни мисли тоя?
МИСТРИС ПЕЙДЖ
Не зная. Почвам да се съмнявам в своята нравст — веност. Трябва да се погледна отстрани, както се гледа непозната, защото, ако той не е почувствал в мен никакъв признак на слабост, как би насочил шкембето си за такъв дързък абордаж33 срещу кораба на моето достойнство?
МИСТРИС ФОРТ
„Абордаж“, казвате. За себе си, мога да ви уверя, че никога няма да му дам да ми се качи на палубата.
МИСТРИС ПЕЙДЖ
И аз също. Ако веднъж го пусна в трюма си, корабът ми никога да не излезе в плаване. Да му отмъстим! Да му определим среща, а след това да подхранваме у него лъжливи надежди и да го разиграваме с хитри отсрочки, докато заложи и конете си на кръчмаря от „Жартиерата“!
МИСТРИС ФОРТ
Съгласна! Готова съм да участвам във всяка шега, стига да не петни нашата почтеност! Мъж ми само да види това писмо! То ще раздухва неговата ревност до края на живота му!
МИСТРИС ПЕЙДЖ
Ха, ето го, че иде! И моят благоверен е с него. Той, слава богу, е толкоз далеч от ревнивите подозрения, колкото аз съм далеч от това да му дам повод за тях. И надявам се, тази неизмерима далечина му е достатъчна.
МИСТРИС ФОРТ
Блазя ви! Добре ви е на вас.
МИСТРИС ПЕЙДЖ
Да обмислим как да се разправим с нашия лоен рицар. Елате, елате!
