се сушат тревите! Не, аз това не го умея! Но аз те любя! Теб единствена и ти го заслужаваш!
МИСТРИС ФОРТ
Недейте ме лъга, сър! Боя се, че вие обичате мистрис Пейдж.
ФАЛСТАФ
Все едно да кажеш, че обичам Кънтергейтската тюрма за длъжници, която пък ми е приятна като зловонието на триста варници!
МИСТРИС ФОРТ
Добре тогава. Небето знае колко ви обичам. Ще дойде ден да го почувствате и вие!
ФАЛСТАФ
О, не се отказвай от взетото решение — аз ще го заслужа!
МИСТРИС ФОРТ
Вие вече сте го заслужили — иначе не бих го взела!
РОБИН
Мистрис Форт! Мистрис Форт! Мистрис Пейдж е вън на вратата! Цяла е в пот и едва диша! Много е изплашена! Иска да говори с вас веднага!
ФАЛСТАФ
Тя не бива да ме вижда тук! Ще се скрия зад гоблена!
МИСТРИС ФОРТ
Най-добре! Тя е ужасна клюкарка!
Здравейте, мила. Какво се е случило?
МИСТРИС ПЕЙДЖ
Ах, какво сте направили, мистрис Форт! Вие сте опетнена, опозорена, погубена завинаги!
МИСТРИС ФОРТ
Какво е станало, мистрис Пейдж?
МИСТРИС ПЕЙДЖ
Хубава работа, мистрис Форт, какво е станало! Да имате един тъй верен съпруг и да му давате поводи за подозрения!
МИСТРИС ФОРТ
Какви поводи за подозрения?
МИСТРИС ПЕЙДЖ
„Какви поводи“! Пфу! Колко съм се лъгала във вас!
МИСТРИС ФОРТ
Но кажете за бога: какво има?
МИСТРИС ПЕЙДЖ
Съпругът ви иде насам, госпожо, придружен от всички длъжностни лица на град Уиндзор, за да дири в къщата си някакъв мъж, който според него се намирал сега тук — и то с ваше съгласие, — за да се възползва от неговото отсъствие! Вие сте загубена!
МИСТРИС ФОРТ
По-високо!
Надявам се, че се лъжете!
МИСТРИС ПЕЙДЖ
Дай Боже да се лъжа, че в къщата ви има чужд мъж; но колкото до вашия мъж, мога да ви уверя, че той иде и половин Уиндзор върви след него! Избързах да ви предупредя. Ако сте невинна, толкоз по- добре, но ако сте приели някого тук, веднага, веднага гоизвеждайте! Да си върви!… Не стойте така втрещена! Съвземете се и действайте! Спасявайте името си, защото иначе бял ден няма да видите!
МИСТРИС ФОРТ
Ах, какво да правя? Вярно е, на гости ми е един благородник — той е мой близък приятел и аз се боя повече за неговия живот, отколкото за своята чест! Бих дала хиляда фунта, да мога да го изведа навън!
МИСТРИС ПЕЙДЖ
О, какъв позор! „Бих дала“, „бих дала“! Мъжът й пред вратата, а тя!… Измислете нещо! Вкъщи не можете го скри!… О, колко грешна представа съм имала за вас!… Кошът! В този кош! Ако вашият гост има естествени размери, ще се побере в него! И ще хвърлим нечисто бельо отгоре му, уж готово за перачката. Или — тъкмо е време за белене — ще го дадем на слугите ви да го отнесат на ливадата в Дачет!
МИСТРИС ФОРТ
Уви, той е много пълен — няма да влезе! Какво да направим?
ФАЛСТАФ
Да опитам! Да опитам! Ще вляза! Като нищо ще вляза! Послушайте съвета на приятелката си! Ще се натъпча!
МИСТРИС ПЕЙДЖ
