Влизай, жено!

Влиза мистрис Скокли.

МИСТРИС СКОКЛИ

        С позволение, сър! Много се извинявам. Желая ви добро утро, ваша милост!

ФАЛСТАФ

        Махай ги тези чаши!… И ми подгрей едно канче, ама хубаво!

БАРДОЛФ

        С яйце ли, сър?

ФАЛСТАФ

        Чисто! Без примеси! Не ща да пия петльово семе!

Бардолф излиза.

        Какво има?

МИСТРИС СКОКЛИ

        Ида от мистрис Форт, ваша милост… Тя много съжалява и ви оплаква.

ФАЛСТАФ

        Оплакна ме тя — не, ами оттатък! Карантията ми плава в потоп речна вода!

МИСТРИС СКОКЛИ

        Ах, Божичко, сър, ама тя не е виновна! Да бяхте я чули само как нахока слугите! Те объркали конструкциите й!

ФАЛСТАФ

        А моята конструкция едва издържа! Повярвах на една глупачка!

МИСТРИС СКОКЛИ

        О, сър, тя тъй горко се вайка! Да я зърнете само, сърце ще ви заболи! Мъж й тази сутрин отива на лов за птици. Тя ви моли да й дойдете пак на гости от осем до девет. Ама трябва бързо да й отнеса отговора ви. Ще ви ощети богато за неприятността, ще видите!

ФАЛСТАФ

        Добре. Ще я посетя. Така й кажи! Но нека се замисли над това, колко крехка е човешката плът, та дано оцени заслугата ми.

МИСТРИС СКОКЛИ

        Ще й кажа.

ФАЛСТАФ

        От девет до десет, значи?

МИСТРИС СКОКЛИ

        От осем до девет, сър.

ФАЛСТАФ

        Добре, върви! Кажи й, че ще дойда!

МИСТРИС СКОКЛИ

        Прощавайте, сър! Желая ви добро здраве, сър!

Излиза, като оставя вратата отворена.

ФАЛСТАФ

        Чудно, че този мистър Брод го няма никакъв! Пък заръчал да го чакам. Паричките му много ми допадат… Ха, ето го и него!

Влиза преоблечен Форт.

ФОРТ

        Здравейте, сър!

ФАЛСТАФ

        Здравейте, мистър Брод! Идете сигур да чуете как е минала срещата ми със жената на Форт?

ФОРТ

        Познахте, сър Джон.

ФАЛСТАФ

        Мистър Брод, няма да ви лъжа: бях при нея в уречения час.

ФОРТ

        И как завърши срещата?

ФАЛСТАФ

        Зле, мистър Брод.

ФОРТ

        Как така, сър? Нима дамата си беше променила решението?

ФАЛСТАФ

        Не, мистър Брод. Но този мизерен рогоносец, мъжът й, който държи своя Форт в непрекъсната бойна тревога, довтаса тъкмо когато се бяхме прегърнали, цункали и признали в любов един на друг, тоест, когато бяхме изпълнили пролога на комедията. И с него нахълта цяла шайка от негови приятели, които, насъскани от яростта му, се впуснаха да тършуват из къщата, за да хванат любовника на жена му.

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату