Напразни усилия на любовта

Жакнета, който той носи до сърцето си!

Влиза Меркаде.

МЕРКАДЕ

        Привет, мадам!

ПРИНЦЕСАТА

                        Здравейте, Меркаде,

        макар и веселбата ни прекъснал!

МЕРКАДЕ

        Дълбоко съжалявам, но вестта,

        която нося, е ужасно скръбна:

        баща ви, кралят…

ПРИНЦЕСАТА

                        Е починал? Боже!

МЕРКАДЕ

        Към туй аз нямам нищо да прибавя.

БИРОН

        Херои, вън от сцената смрачена!

АРМАДО

        Що се отнася до мен, от нея, напротив, ми просветна. Зърнах лъча на истината през дупчицата на чуждото мнение и ще постъпя както подобава на честен воин.

Хероите излизат.

КРАЛЯТ

        Принцесо, как се чувствате?

ПРИНЦЕСАТА

                                        Бойе,

        разпоредете се! Таз вечер тръгвам.

КРАЛЯТ

        Недейте! Аз ви моля, останете!

ПРИНЦЕСАТА

        Не мога, съжалявам. Господа,

        благодаря ви за добрия прием.

        Душата ми, внезапно нажалена,

        надява се, че разумът във вас

        ще ни прости за волните насмешки —

        ако в беседата били сме дръзки,

        виновна е и вашата любезност.

        Довиждане, кралю! На етикета

        печалното сърце не е подвластно

        и вий не ще се сърдите за туй, че

        заплащам ви с тъй кратка благодарност

        тъй лесно придобитата отстъпка.

КРАЛЯТ

        Когато наближи за нещо срока,

        нещата ускоряват се и често

        човек решава в сетната минута

        онуй, което е отлагал с дни.

        Макар и помраченото лице

        на чедото, оплакващо родител,

        да пречи на любовната любезност

        в борбата й за святото й дело,

        не давайте на траурния облак

        да ни обвие и да ни отбие

        от пътя верен! Много по-разумно

        е да се радваме на нови близки,

        отколкото със сълзи безполезни

        да жалим по загубените стари.

ПРИНЦЕСАТА

        Не ви разбрах. Скръбта ми е безмерна.

БИРОН

        Слухът печален иска проста реч —

        ще ви разкрия намека на краля:

        за вас, красавици, презряхме ние

        наука и тържествени обети,

        но хубостта ви тъй ни промени,

        че се показахме съвсем различни

        от туй, което искахме да бъдем;

        и ако смешни сме били пред вас,

        то е, защото любовта изобщо

        е детски луда, буйна и скоклива,

        и — рожба на окото — като него

        гъмжи от форми, образи и сенки,

        които се изменят според както

        зеницата се движи и насочва;

        затуй, ако от звездния ви поглед

        костюмът ни палячовски закрил е

        дълбоките ни чувства, то виновен

        е тъкмо този поглед ваш чаровен;

        от вас роден е буйният ни плам

        и грешките му ваши са, мадам!