не би сгрешила друга! О, свенливост,
къде е твоята руменина?
Размирен ад, щом ти така бунтуваш
плътта на възрастни съпруги, нека
нравствеността на огнената младост
да бъде восък, който се разтапя
от пламъка и! Нека отсега
не бъде срамно туй, че жарка страст
повлича ни, щом сам студът пламти
и разумът му сводничи!
КРАЛИЦАТА
Спри, Хамлет!
Извърташ ти очите ми навътре,
към моята душа и аз във нея
чернилка виждам на петна, които
не ще излязат!
ХАМЛЕТ
И да се търкаляш
във мазното легло на похотта,
запарена от пот, порок, поквара,
сред дъх на кочина!
КРАЛИЦАТА
Не говори!
В ушите ми ножове ти забиваш
О, стига, Хамлет!
ХАМЛЕТ
Със един убиец,
подлец, неструващ даже десетинка
от двайстата на твоя бивш съпруг!
Мошеник-крал! Крадец на власт! Джебчия,
видял на рафта скъпа диадема
и мушнал я във джоба си!
КРАЛИЦАТА
О, стига!
ХАМЛЕТ
Крал в кръпки! Крал-парцал!…
Закрийте ме с крилете си, на помощ
небесни стражници! Какво желаеш,
възвишен образ?
КРАЛИЦАТА
Боже! Той е луд!
ХАМЛЕТ
Не искаш ли да смъмриш своя син,
че — вял и муден — твоята повеля
до днес не е превърнал в страшно дело?
Кажи!
ПРИЗРАКЪТ
Не ме забравяй! Дойдох да наточа
отново притъпената ти воля!
Но виж как майка ти се гърчи в ужас.
Спаси я от душевната борба!
Въображението действа мощно
на немощните. Говори й Хамлет!
ХАМЛЕТ
Какво ви е, мадам?
КРАЛИЦАТА
На тебе, синко,
какво ти е, та гледаш в празнотата
и разговаряш с въздуха безплътен?
През твоите очи надзъртат, сякаш
през бойници, налудничави мисли,
а на главата ти с прическа гладка
като бойци, наскачали от сън
при знака за тревога — всички косми
са щръкнали нагоре, сякаш живи!
О, синко, върху лудия си жар
пръсни спокойствие! В какво се взираш?
ХАМЛЕТ
О, в него! В него! Виж го как е блед!
Със този образ и със тази участ
той камъка би трогнал!… О, недей,
недей ме гледа с тъжния си взор!
Кроежите ми твърди ще размекнеш
и току-виж, пролял съм, без да искам,
сълзи наместо кръв!
КРАЛИЦАТА
С кого говориш?
ХАМЛЕТ
Не виждате ли нищо там?
КРАЛИЦАТА
