гръбнака долу!
КРАЛИЦАТА
Повярвай, щом словата са от дъх,
а пък дъхът е от живот, аз няма
да ти издъхна тайната пред други,
дорде съм жива!
ХАМЛЕТ
Узнахте ли, че трябва да замина
за Англия?
КРАЛИЦАТА
Ах, вярно е, уви!
Аз бях забравила, това е тъй.
ХАМЛЕТ
С писма затворени двамина мои
съученици, на които вярвам
като на две усойници, усърдно
постилат ми пътечка към капана.
Така да бъде! Много е забавно
да гледаш как подривникът изхвръква
от своя собствен взрив. Аз втори ход
под техния ще прокопая тайно
и ще ги пратя с трясък до луната!
О, радост да надхитриш хитрината!
А този господин ще ускори
отплаването ми. Ще му замъкна
червата нейде. Майко, лека нощ!
Ей, честна дума, този царедворец,
така бъбрив, докато беше жив,
сега и станал странно мълчалив…
Елате с мен, да отнесем въпроса
по принадлежност!… Майко, лека нощ!
ЧЕТВЪРТО ДЕЙСТВИЕ
ПЪРВА СЦЕНА
КРАЛЯТ
Във тези стонове и тез въздишки
се крие нещо. Трябва да го знаем.
Разкрийте ни го с речник разбираем!
Къде е син ви?
КРАЛИЦАТА
За малко оставете ни сами!
Съпруже мой, какво видях таз нощ!
КРАЛЯТ
Какво, какво, Гертруда? Как е Хамлет?
КРАЛИЦАТА
Беснее като буря сред морето,
когато две стихии водят спор
коя по-мощна е! В безумен пристъп
дочу, че нещо шавна зад гоблена,
измъкна шпага, „Плъх! — извика. — Плъх!“
и от представата си луда воден,
намушка слепешката и уби
добрия старец!
КРАЛЯТ
О, ужасно дело!
Това би станало и с нас, да бяхме
на неговото място! Лудостта му,
оставена на свобода, заплашва
и мен, и вас, и всички! Как сега
ще отговаряме за туй злодейство?
Вината ще се струпа върху краля.
Ще кажат: бил е длъжен предвидливо
да охранява и държи изкъсо
тоз луд младеж. Но ний от много обич
постъпихме със него, както прави
прихваналият лоша болест, който,
за да укрие своя срам, оставя
заразата да прояде живеца
на костите му. Где отиде той?
КРАЛИЦАТА
Да отнесе трупа, при чийто вид
