у него като злато в груба руда
сред лудостта проблесна добрина:
когато осъзна какво е сторил,
той се разплака.
КРАЛЯТ
О, ела, Гертруда!
Преди да е докоснало туй слънце
върха отсреща, той ще е отплавал,
а ний ще трябва с власт и вещина
престъпното му дело да загладим
и някак извиним… Хей, Гилденстерн!
Приятели, вземете още хора!
В беса си Хамлет е убил Полоний
и тялото му някъде отвлякъл
от стаята на майка си. Разумно
поговорете му и отнесете
мъртвеца във параклиса! И бързо!
Ела, Гертруда! Ний ще съзовем
придворния съвет, за да изслуша
за станалото и за туй, което
се готвим да направим! Може би
тъй съсъкът клеветнически, който
пренася ядовития си изстрел
около земното кълбо със точност
на пушечен снаряд, ще ни отмине,
улучил въздуха неуязвим.
Смутен съм и объркан! Да вървим!
ВТОРА СЦЕНА
ХАМЛЕТ
Отлично настанен!
РОЗЕНКРАНЦ И ГИЛДЕНСТЕРН
Принц Хамлет! Принце!
ХАМЛЕТ
Но тихо! Чувам шум! Кой вика Хамлет?
Ха, ей ги, идат!
РОЗЕНКРАНЦ
Какво направихте с трупа, принц Хамлет?
ХАМЛЕТ
Примесих го с пръстта, с която той
е в близко родство.
РОЗЕНКРАНЦ
Къде? Кажете ни, за да го вземем
и отнесем в параклиса.
ХАМЛЕТ
Това
недейте да го вярвате!
РОЗЕНКРАНЦ
Какво да не вярваме?
ХАМЛЕТ
Че ще пазя вашата тайна, а не своята. Освен това, как трябва да отговаря един кралски син на въпросите, които му задава една морска гъба?
РОЗЕНКРАНЦ
За гъба ли ме взимате, господарю!
ХАМЛЕТ
Да, господине. Която попива от краля милости, почести, власт. Но такива царедворци се оказват накрая най-полезни за него. Той си ги държи като ябълчица зад бузата, първа лапната, последна хапната. Щом му дотрябва онова, което си попила, ще те понатисне и ето те отново суха!
РОЗЕНКРАНЦ
Не ви разбирам, господарю.
ХАМЛЕТ
