а другите три четвърти са страх!) —
не знам защо, но само мънкам. „Трябва
да се извърши туй!“, макар че имам
способност, воля, средства, всичко нужно,
да го извърша! Примери огромни
като земята тласкат ме към дело.
Да вземем само туй грамадно войнство,
предвождано от принц и млад, и крехък,
но чийто дух, издуван от прекрасна
честолюбивост, плези се на всички
превратности и свойта тлен излага
на случай и на смърт заради празна
черупка от яйце. Да си велик
не значи безпричинно да се дърлиш,
но означава повод за разправа
да виждаш и във сламката, когато
на карта е честта ти. Но тогава
как аз, в чиято кръв и ум вопият
убит баща и развратена майка,
и все пак дремя, как издържам аз
да гледам тез две хиляди войници,
които зарад нечий блян суетен
отиват към гробовете си сякаш
към своите легла, във бой за дребно
парче земя, в която няма площ
да се разгърнат в бой и няма пръст
да си погребат мъртвите? О, срам!
От днеска, мисъл, в кръв бъди облята
или за никаква недей се смята!
ПЕТА СЦЕНА
КРАЛИЦАТА
Не, не желая да говоря с нея.
БЛАГОРОДНИКЪТ
Но тя упорства! И не е с ума си!
Мадам, бедата й извиква милост!
КРАЛИЦАТА
Какво желае?
БЛАГОРОДНИКЪТ
Плаче за баща си,
говори, че е чула за коварства,
без повод скача, бие се в гърдите
и бъбре смътни работи. Речта й
не казва нищо, но неясността
във нея кара хората да търсят —
те зяпат я в устата и нагаждат
към свойте мисли нейните слова,
които — подкрепени от неспирни
игри на образа и на ръцете —
на всекиго се струват пълни с нещо
неясно, но покъртващо все пак!
ХОРАЦИО
Поговорете с нея, ваша милост!
Тя може да посее зли догадки
сред някои размирни умове.
КРАЛИЦАТА
Пуснете я да влезе!
Порокът, който в съвестта си крия,
съзира зло във всяка дреболия
и с мнителност изпълнен е такава,
че сам от много скришност се издава!
ОФЕЛИЯ
Къде е несравнимата кралица
на Дания?
КРАЛИЦАТА
Офелия! Ела!
ОФЕЛИЯ
„— Как да разпозная, драга
кой е твой любим?
