Баща ми де е? Искам го от тебе,
подлецо коронован!
КРАЛИЦАТА
Успокой се,
добри Лаерте!
ЛАЕРТ
Едничка капка кръв спокойна в мен
ще нарече баща ми „рогоносец“
и ще жигоса лилийното чело
на майка ми със знак „мръсница“!
КРАЛЯТ
Казвай,
защо като Гигантите и ти
на бунт се вдигаш срещу своя Зевс?40
Гертруда, остави го и не бой се:
ограда от божественост предпазва
кралете, тъй че подлата измяна
през нея само може да надзърта,
без нищо да ни стори. Е, Лаерте?
Да чуем от какво си разярен!
Недей го дръж, Гертруда! Казвай, хайде!
ЛАЕРТ
Где е баща ми?
КРАЛЯТ
Мъртъв.
КРАЛИЦАТА
Кралят няма
вина в това!
КРАЛЯТ
Не му пречи! Да пита!
Л АЕРТ
От що умря? Усукване не искам!
По дяволите клетвите за вярност
в дън бездните обетите към трона,
във ада земен и божествен съд!
Изправен пред небето, заявявам,
че ни от тоя, ни от оня свят
не ме е страх! Каквото ще да става,
КРАЛЯТ
Че кой те спира?
ЛАЕРТ
Мен ли? Мен цял свят
не може да ме спре! Дълга си зная,
а средствата си ще пестя, така че
да стигнат при разплащането!
КРАЛЯТ
Момко,
като разпитваш от какво баща ти
напусна този свят, дали си вписал
във свойта мъст, че смяташ да съсипеш
като щастливец на комар — еднакво
и враг, и свой, и губещ, и печелещ?
ЛАЕРТ
Не, само неговите врагове!
КРАЛЯТ
Не искаш ли тогава да ги знаеш?
ЛАЕРТ
Приятелите на баща си в тези
обятия широки ще прегърна
и всеотдаен като пеликан,41
с кръвта си ще ги храня!
КРАЛЯТ
Ето думи
на честен син и верен благородник!
Това, че пръст аз нямам във смъртта
на татко ти и че скърбя за него,
ще видиш с разума си, както виждаш
деня с окото си…
ЛАЕРТ
Какво е туй?
О, жарка ярост, мозъка стопи ми!
Триж солени сълзи, изсушете мрака
на моите очи! За тази гледка,
