Хамлет

кълна се, ще мъстя, дорде везната

се наклони към мен! О, майска роза,

Офелио, сестрице моя скъпа!

Възможно ли е младият й разум

невъзвратим да е като живота

на бедния ни старец? О, уви!

Кръвта е нежна в обичта и често

ни кара да изпращаме след своите

покойници обични ценна част

от себе си!

ОФЕЛИЯ (пее)

„В открит ковчег лежеше той.

Ой-ой-ой!

Окъпан от сълзи безброй…“

Сбогом, гълъбе мой!

ЛАЕРТ

Към мъст да ме зовеше с умни думи,

не би ме убедила тъй, сестрице!

ОФЕЛИЯ

Вие прощавайте: „Хопа-хей! Хопа-хей!“ Вижте как хубаво излиза. А кой открадна дъщерята на господаря? Домоуправителят. Голям хитрец е той!

ЛАЕРТ

В туй нищо има повече от нещо!

ОФЕЛИЯ

Ето незабравки — те са за спомен. Любов моя, не ме забравяй! А това е теменуга — не мисли за друга!

ЛАЕРТ

Не, има разум в лудостта й! „Спомени“, „мисли“ — за нещо намеква!

ОФЕЛИЯ

А това са кученца и камшиченца за вас. А момината сълза е за мен. За вас и за мен тези седефчета. В неделен ден може да им викаме „божа милост“. Но вие ще ги носите не затова… Ето една паричка. На вас исках да ви дам виолетки, но те увехнаха, като умря баща ми. Казват, че починал по християнски…

Пее.

„О, радост моя, Робин,

о, Робин, мили мой! …“

ЛАЕРТ

Дори печал, страдание, покруса

превръща тя във чар и мила прелест!

ОФЕЛИЯ (пее)

„Нима не ще си дойде той?

Сама ще ме остави той?

Далеч е, далеч,

няма връщане веч.

Своя раб, отче наш, упокой!

Брада той имаше от сняг!

Коса той имаше от сняг!

Със мене и ти

се моли да прости

греховете му господ всеблаг!“

И на нас всички ни! Господи, прости грешните ни души! Бог да ви закриля!

Излиза.

ЛАЕРТ

О, боже, виждаш ли това?

КРАЛЯТ

                                Лаерте,

аз трябва да участвувам в твойта скръб

или лишаваш ме от мое право.

Върви и подбери измежду свойте

най-мъдрите и нека те ни чуят

и кажат кой от двама ни е прав:

ако намерят върху краля сянка

от пряка или косвена вина,

ний за възмездие ще ти дадем

престол, земи, живот и всяко нещо,

което имаме: ако обаче

ни оправдаят, довери се нам

и нека заедно подирим средство

да облекчим духа ти!

ЛАЕРТ

                        Тъй да бъде!

Безвестната му смърт и туй така

прибързано и скришно опело —

без меч, трофеи, почести и блясък —

о, всичко туй вопие до небето

за изясняване!

КРАЛЯТ

                И ще го имаш.

А щом откриеш истината ти,