за злополука.
ЛАЕРТ
Ваш съм, господарю,
особено ако във този план
съм аз оръдието!
КРАЛЯТ
Ти ще бъдеш!
Докато бе в чужбина, така много —
и то пред Хамлет — хвалеха една
от твоите способности, с която
си бил блестял, говореше се. Сборът
от всичките ти дарби не пося
тъй много завист в него, както туй
едничко качество, и то от тези,
които не ценя.
ЛАЕРТ
Кое е то?
КРАЛЯТ
Перце за шапката на младостта!
Но някога от полза. На младежа
върви небрежно метнатият плащ,
тъй както тежкият самур приляга
на стареца. Тук, в двора, бе на гости
преди два месеца един нормандец.
Воювал съм с французите и знам ги —
добри ездачи. Ала този беше
магьосник, пуснал корени в седлото!
Такива чудеса направи с коня,
така се беше присадил и сраснал
със благородното четириного
и тъй надхвърли моите представи,
че аз не можех да измисля всички
игри и фокуси, които стори
с ездата си!
ЛАЕРТ
Нормандец?
КРАЛЯТ
Да, нормандец.
ЛАЕРТ
Ламорд, басирам се!
КРАЛЯТ
Да, точно той!
ЛАЕРТ
Познавам го. Най светлият брилянт
на цяла Франция!
КРАЛЯТ
Та той похвали
високо твойта ловкост във игрите,
а за фехтовката ти заяви,
че щяло да е зрелище прекрасно,
ако се бил намерел някой, който
да ти е равен в нея. Според него
французките фехтовчици пред тебе
загубвали — разказваше — око,
кураж, подвижност. Тези му похвали
така отровиха със завист Хамлет,
че той жадува да те види тука,
за да кръстоса шпагата си с теб.
А туй за нас…
ЛАЕРТ
Какво „за нас“, кралю?
КРАЛЯТ
Баща ти, момко, беше ли ти скъп,
или ти само си портрет на скръб,
лик без душа?
ЛАЕРТ
Защо такъв въпрос?
КРАЛЯТ
Аз вярвам, че обичал си баща си,
но всяка обич с времето се ражда
и с времето мени се и отслабва.
Самият неин плам отлага пепел,
нагар, от който тя мъжди и гасне,
и няма вечност чувството, защото
от своето разпалване доброто,
подобно възпаление в гръдта,
само се задушава. Онова,
което някой „иска“ да направи,
той „трябва“ да го прави, без да бави,
защото това „искам“ има толкоз
обрати, смени, колкото езици,
ръце и случки има по света,
и току-виж, тез само „трябва“, „трябва“
останали на нашия болник
като въздишките, които уж
