ни носят облекчение, но всъщност
ни изтощават само… Но да сложим
пръст в язвата. Принц Хамлет се завръща
Какво ще сториш ти, за да докажеш,
че не на думи син си на баща си?
ЛАЕРТ
Ще му прережа гърлото и в черква!
КРАЛЯТ
Наистина и тя дори не бива
да защити убиеца. Пред нищо
разплатата не трябва да се спира!
Но следното ще искаш ли да сториш?
Оставаш у дома си. Хамлет иде.
Узнава, че и ти си се завърнал.
Ний пращаме при него наши хора
да доизлъскат славата, с която
французкият ни гост те увенча,
да ви сберат и да се обзаложат
кой по-добър е. И понеже Хамлет —
какъвто доверчив е и небрежен —
оръжието няма да прегледа,
ти лесно или с хитрост ще успееш
да вземеш не рапира притъпена,
а шпага с връх. А после — нисък удар
и всичко свършено!
ЛАЕРТ
Ще го направя!
И шпагата си ще миропомажа
специално за мъстта. Един знахар
продаде ми тъй гибелна отрова,
че щом намажеш острието с нея
и драснеш някого, каквито ще
балсами да прилага или билки,
събирани среднощ по месечина,
отписан е! Във нея аз ще топна
върха на шпагата си, тъй че само
едно докосване да го изпрати
във пъкъла!
КРАЛЯТ
Но да помислим още
за времето и начина на всичко.
Защото, ако, зле осъществен,
изскочи замисълът ни наяве,
по-хубаво ще бъде да не сме се
залавяли изобщо. Затова
ще укрепим тоз първи план и с друг,
та ако нещо стане, то да хване
запасният. Стой малко!… Ще направим
облог тържествен върху теб и него…
Намислих! Ха!
В разгара на фехтовката, когато
се сгорещите — а за тази цел
ти трябва да нападаш постоянно! —
и Хамлет ожаднее и поиска
да пийне нещо, аз ще съм приготвил
такъв бокал за него, че дори
ако убегне той от твойта шпага,
от гибелта си пак да не избяга…
Но кой шуми?
КРАЛИЦАТА
Бедите се настъпват по петите,
тъй бързо гонят се! Лаерт, сестра ви
се е удавила!
ЛАЕРТ
Какво? Къде?
КРАЛИЦАТА
Една върба расте край потока,
сребристите си вейки отразила
в кристалния му бързей. Тя със тях
венчета причудливи си плетеше
от маргаритки, макове, коприва
и от онези морави фунийки,
които грубият овчар нарича
с безсрамно име, а момите скромни
зоват „мъртвешки пръст“. И днеска тя
качила се по сведените клони,
със своите венци да ги накичи,
ала един от тях — проклет! — се скършил
и паднала тя в плачещите струи,
отрупана с цветя. Известно време
надутите й дрехи я държали,
като русалка на повърхността
и бавно тя се носела надолу,
напявайки си тихо стари песни,
като че ли не схващала бедата,
или била родена от водата.
Но кратко това траяло и ето
след малко натежалите й дрехи
