Хамлет

Че защо?

ПЪРВИ ГРОБАР

Ами защото няма да личи. Те в Англия всички са смахнати като него.

ХАМЛЕТ

А той защо се е смахнал?

ПЪРВИ ГРОБАР

Вследствие особена причина, казват.

ХАМЛЕТ

Каква особена?

ПЪРВИ ГРОБАР

Ами такава — че мръднал.

ХАМЛЕТ

Но на каква почва?

ПЪРВИ ГРОБАР

На датска, на каква! На тази, дето вече трийсет години я копая. Аз от ей толчав съм си гробар.

ХАМЛЕТ

Колко време трябва да пролежи човек в земята, докато изгние?

ПЪРВИ ГРОБАР

То ако не е загнил предсмъртно — че напоследък ни докарват едни само циреи от оная, едва изтрай-ват да ги заровим! — но иначе ако не е, може да ти изтрае едно осем-девет годинки. Кожар ако е, изтрайва и десет, че и отгоре!

ХАМЛЕТ

А защо той повече?

ПЪРВИ ГРОБАР

Защото кожата му на него е така ощавена от занаята му, че не пропуска водата, а — това да си го знаеш, господине — когато умреш, от тази пуста вода най-много ще ти се разложи кучето тяло!… Ето, тоя череп е лежал двайсет и три години.

ХАМЛЕТ

Чий е бил?

ПЪРВИ ГРОБАР

На един кучи син, голям обесник беше! Познайте на кого е!

ХАМЛЕТ

Не мога.

ПЪРВИ ГРОБАР

Чумата да го тръшне, шегобиеца му смахнат! Веднъж ми изля цяла бутилка рейнско на главата. Този череп, дето го гледаш, ваша милост, беше на Йорик, кралския шут.

ХАМЛЕТ

Този?

ПЪРВИ ГРОБАР

Точно той.

ХАМЛЕТ

Дай да го видя. (Взема черепа.) Бедни ми, Йорик! Аз го познавах, Хорацио. Беше човек с неизчерпаема духовитост, с блестяща фантазия! Колко пъти ме е носил на гърба си! А сега какво отвращение извиква в мен! Чак ми се повдига! Тука са били устните, които съм целувал хиляди пъти. Къде са твоите шеги сега? Твоите премятания, твоите песни? Къде са твоите мълнии от остроумие, които караха цялата трапеза да избухва в смях? Не ти ли е останала нито една от тях, колкото да се ухилиш на това, как си се ухилил? Добре си овесил челюст, приятелю! Хайде, изтичай до спалнята на прекрасната дама и й кажи, че ако ще да си слага и цял пръст белило, пак накрая ще стане като тебе. Разсмей я с това, ако можеш… Хорацио, кажи ми едно нещо.

ХОРАЦИО

Какво, принце?

ХАМЛЕТ

Как мислиш, дали Александър Велики е изглеждал така в пръстта?

ХОРАЦИО

Без разлика, принце.

ХАМЛЕТ

И така е смърдял? Пфу!

Оставя черепа на земята.

ХОРАЦИО

Точно така, принце.

ХАМЛЕТ

До каква долна служба можем да паднем, Хорацио! Защо да не проследим мислено царствения прах на Александър, докато го видим как запушва дупката на някоя бъчва?

ХОРАЦИО

Би било малко изкуствено, принце.

ХАМЛЕТ

Никак, честна дума! Трябва само без предубеждения да се следва пътят на вероятностите. Ето така: Александър умира. Александър е погребан. Александър се превръща в прах. Прахът е земя. От земята правим замазка. Защо сега с тази замазка, в която Александър Велики се е превърнал, да не можем да затулим една бъчва с пиво. Или да замажем един зид.